Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Прекалено тихо е — каза Алън на водения си, капитан Боби Крушата Бартлът — отличен пилот, с първо назначение във Виетнам.

— Хайде да обстреляме южната страна на пътя и да видим какво ще стане.

— Добре.

Франк се насочи на изток. Там небето бе съвсем ясно. Двата Скайрейдъра, идеално очертани на фона на небесната синева, представляваха примамлива цел. Алън повтори намеренията им за Графтън, който чуваше репликите им, след което вдигна крило и се обърна, за да полети отново обратно над пътя.

Червената точка върху мерника му обходи дърветата. Когато достигна 1000 фута, Алън натисна бутона на лоста. Скайрейдърът потръпна от отката на стрелбата с двадесетмилиметровите оръдия. Трасиращите снаряди се понесоха надолу към джунглата. Разрита педалите, без да пуска бутона. След една секунда го отпусна и сега Крушата започна да стреля. Така прелетяха над цялата долина, като стреляха на смени.

От северната страна на шосето към тях се издигна откос трасиращи снаряди. И двамата пилоти го видяха едновременно и рязко го избегнаха.

— Прилича на 23-милиметрово под някаква камуфлажна мрежа — предположи Крушата.

Завиха точно под разкъсалата се облачна пелена на 4000 фута над джунглата и отново се снижиха надолу, като Алън водеше, а Бартлът го следваше отзад и малко встрани. Франк се концентрира върху мястото, където трябва да се намираше невидимият стрелец. Червената точка върху мерника му отново пробяга по джунглата.

Сега! Натисна бутона и снарядите му полетяха към гората.

От двете страни на пътя избухна оръдейна стрелба — целеха се по водещия самолет.

— Вдигни се, Франк! — изкрещя му Бартлът.

Приборното табло пред Франк Алън се пръсна и някаква невероятна сила размаза левия му крак. Но той продължи да стиска лоста здраво и се опита да вдигне носа на самолета. Стъклото на фанара се разтроши. Край пилотската кабина запрелитаха парченца от капаците на двигателя. Самолетът се тресеше под ударите на тежките снаряди. Предното стъкло се обля в масло и той вече не можеше да вижда нищо пред себе си.

В следващия момент вече бе извън артилерийския обстрел и летеше ниско над върховете на дърветата. Само няколко от осемнадесетте цилиндъра все още работеха. Скоростта му бързо намаляваше и той се носеше към дърветата. Натисна бутона за аварийно освобождаване на товара и оръдията му паднаха на земята. По навик погледна към скоростомера, но там, където преди се бе намирал този уред, сега зееше изпълнена със стърчащи оголени жици дупка.

Изобщо не усещаше левия си крак. Когато се опита да натисне педала, самолетът отказа да му се подчини. Време беше да си върви. Дръпна ръчката за катапултиране. Не се случи нищо.

Мили Боже! Прекалено ниско бе, за да скача! Беше на не повече от 300 фута над върховете на дърветата!

Пътят! Може би щеше да успее да приземи старото момиче върху пътя. Машината се задъхваше, губеше все повече скорост. Той обходи с очи терена отляво, опитвайки се да открие ивицата утъпкана земя.

Ето я, успоредно на него, но прекалено далече. Прекалено, прекалено далече!

Бутна ръчката за задкрилките надолу, изцеди и последната унция от подемната сила, докато те бавно се спускаха.

Нямаше да успее! Когато върховете на дърветата изникнаха на едно ниво с разпадащия се самолет, Франк Алън изключи двигателя. Дърветата погалиха желязната птица, която подскочи за последен път и се мушна в клоните им.

Франк Алън залитна с всичка сила напред. Пред очите му причерня и светът изведнъж се изгуби.

Когато чу предавателят му да обявява за първи път „ще обстрелваме“, Джейк легна до навигатора си, надявайки се, че скалата и близките дървета ще бъдат достатъчно сигурна защита. Коляното го болеше страхотно.

Сега вече, на дневна светлина, той провери дали револверът му е зареден с истински, а не със сигнални патрони. После прегледа и оръжието на Тайгър — автоматичен Колт, калибър 45. Дръпна затвора докрай назад и зареди. Остави петлето вдигнато и постави на предпазител.

Когато го застигна грохотът от оръдията на Скайрейдъра, Джейк зарови глава в ръцете си. Големите куршуми можеха да преминават през дървета и храсти, да рикошират от земята и скалите. Един от дебелите колкото палец куршуми можеше да разкъса човек на две.

Чу насечения гърмеж на 23-милиметровото оръдие на жълтите, както и коментарите на пилотите по радиото. Вдигна глава и се опита да определи къде точно бе разположено оръдието, но не успя, защото звуците отекваха из цялата долина. Чу бученето на буталните двигатели и постоянно нарастващото трещене на присъединяващите се към обстрела нови и нови оръдия. После врявата рязко спря и Джейк долови глухото, неравномерно туптене на издъхващ двигател.