Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Когато стигнаха предварително избраната от Алън точка на изчакване, която той бе нарекъл „Алфа“, осем от Скайрейдърите започнаха да кръжат на най-икономична скорост, която позволяваше пълноценно използване на горивото, докато Алън и неговият воден продължиха към района, където щеше да се проведе спасителната акция. Алън бе решил да държи по-голямата част от силите си в резерв, докато не разбере къде точно се намират свалените летци, както и доколко силна е вражеската опозиция.

На изток розовото утро вече се разпукваше над хоризонта. Франк Алън активира системата за бойно използване и провери работата на прицела. Всичко беше наред. Звездите избледняха, а небето изсветляваше все повече и повече. Прегледа въпросите, които трябваше да установят със сигурност самоличността на двамата летци, в случай че успееше да установи контакт с тях. Тези лични въпроси, които всеки сам си измисляше, се пазеха в главната квартира на базата за спасителни операции. С тяхна помощ се установяваше дали ответниците са тези, за които се представят. Знаеше се, че понякога виетнамци, които говореха перфектно английски, биваха използвани, за да вкарат в клопка и унищожат американски спасителни самолети. Също така бе възможно оцелелите свалени пилоти да са хванати в плен и да бъдат принуждавани да установят радиовръзка със своите. Единствено точните отговори, известни само на човека, който ги бе писал, щяха да докарат спасителните хеликоптери.

— Сенди вика Дявол 500 на аварийната. Чуваш ли ни? — Този въпрос бе зададен четири или пет пъти по аварийната честота — точно както бяха правили на всеки кръгъл час през цялата нощ. Никакъв отговор.

Сега чакането бе още по-трудно. Върховете на облаците горяха с червен огън. Алън погледна надолу към процепите в облачната пелена, чудейки се какво ли ги очакваше, когато започнеха снижението.

Какво бе станало с двамата летци през нощта? Щеше ли да ги посрещне зенитен огън? Той забарабани с пръсти по фанара отстрани и засвири с уста някаква безименна мелодия.

Грохотът на двигателите на Скайрейдъра, летящ малко над върховете на дърветата, събуди Джейк от дълбокия му сън. Лежеше буден и се вслушваше в отдалечаващия се шум. Тъмнината на нощта сега бе заменена от сивкав полумрак. Потърси предавателя си и го включи. Първата му, прибързана трансмисия не даде никакъв резултат. Вторият път прогърмя нечий силен глас:

— Дявол 500, тук Сенди. Дай ми маяка за 30 секунди, ако можеш.

— Прието — с изтръпнали пръсти Джейк завъртя съответните копчета.

— Засякохме те. Включи на 282.0.

— Разбрано. — Джейк превключи на резервната аварийна честота. Чу: „...и парашутът е на около петдесет ярда северно от пътя.“

Джейк натисна копчето за предаване. Беше му трудно да говори.

— Сенди, тук Дявол 500 Алфа. Преди минута над главата ми мина един Спад. Точно над мен. Боже, как се радвам, че сте тук!

Отвърна му уверен, весел глас:

— Добро утро, Дявол Алфа. И ние се радваме, че сме тук. Време е за идентифициращите въпроси. Кой е най-добрият автомобил на света?

— Шевролет от ‘57-ма.

— И какъв е цветът на най-хубавия автомобил на света?

— Син.

— Изчакайте. — Джейк дишаше толкова учестено, че трябваше да положи големи усилия, за да се успокои малко. — Дявол Алфа, виждаме парашут на около 50 ярда северно от пътя. Близо ли си до него?

Джейк се огледа. Заобикаляше го единствено джунгла. Отчаян, той отвърна:

— Не знам.

— Добре, сигнализирай ми още 15 секунди, а после внимавай и ми кажи, когато следващият самолет мине близо до теб.

— Прието.

Сърцето му биеше с все сила. Джейк се вслуша в дълбокия тътен на буталните двигатели — гърлените, обещаващи спасение звуци сякаш идваха от всички посоки.

Растящата възбуда го караше да скочи и да затича, но той изчака, напрегнал слух, за да долови двигателя, който се чуваше по-силно от останалите. Звукът на приближаващ се двигател се усили и Джейк се напрегна още повече. Протегна врат нагоре, като се опитваше да види нещо над гъстата гора, издигаща се на повече от 200 фута над него. Невъзможно! През балдахина от листа не се виждаше дори частичка от небето.

— Приближавате се — изкрещя той в микрофона. Самолетът бе почти над него. Шумът от двигателя се усили, достигна до кресчендо и го отмина.

— Сега — извика Джейк. — Току-що прелетяхте над главата ми. — Не беше видял самолета.

Бученето на двигателя бързо се отдалечи.

— О’кей. Намираш се на около 40 ярда западно от парашута. Нека бъдат 40 ярда на северозапад. Парашутът е на петдесетина ярда северно от шосето, което върви от изток на запад. Вероятно може да се види от пътя. Това твоят парашут ли е?