Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Франк Алън имаше да свърши много неща, преди да изгрее слънцето. Нахвърли набързо няколко бележки върху коленния си планшет. Щеше да има нужда поне от два хеликоптера „Джоли Грийн“ за провеждане на операцията. Те щяха да изтеглят двамата мъже от джунглата. Но Алън и неговите Скайрейдъри първо трябваше да открият свалените летци и да направят всичко, което бе необходимо, за да подготвят и обезопасят района за хеликоптерите. Ако се наложеше, реактивни самолети от цяла югоизточна Азия щяха да бъдат използвани, за да помогнат при евентуална атака на врага.

Прегледа картите още веднаж и пак провери пеленгите, които бе засякъл с помощта на радиокомпаса, както и данните за местоположението от ТАКАН-а на Након Фаном. Двата пеленга се пресичаха на място, намиращо се само на 4 мили от последната известна позиция на Дявол 500, както ги бе информирал летящият команден пункт. Но като отчете съответните разстояния и чувствителността на уредите, той реши, че припокриването на данните е просто съвпадение. Двамата летци можеха да се намират където и да е в радиус от 10 мили от двете засечени точки. Обгради с кръг съответните места и внимателно разучи картата на червената светлина от фенерчето си. В кръга с радиус от 10 мили попадаха високи 5800 фута планински върхове и селата Сам Нуа и Ван На Йунг. Надяваше се, че летците не са се приближили към селата, защото ако селяните бяха чули катастрофата, щяха да се въоръжат и да бъдат готови с първите лъчи на слънцето да започнат да преглеждат района храст по храст, в търсене на парашути.

На картата бе отбелязан път, който минаваше през Сам Нуа и водеше на запад, към горния край на Меконг и Долината на Гърнетата. Едно от северните разклонения на пътя на Хо се виеше през долина, която, както Франк Алън предполагаше, щеше да е покрита с гъста растителност, обградена с карстови варовикови скали. Щом имаше път, щеше да има и хора. Хора, камиони и пушки. Той написа думата „напалм“ и дебело я подчерта.

Джейк отговори на повикването в 23.00 часа, но Тайгър мълчеше. Въпреки че от въздушния команден пункт се бяха опитали да окуражат Джейк, преди да прекратят радиовръзката, Графтън продължаваше да се чувства самотен в отчаянието си. Не само че прекрасно си даваше сметка за опасността, която ги грозеше двамата с Коул, но и усилията през последния час го бяха изтощили напълно.

Желанието да пие и да изпуши една цигара го накара да се размърда. Реши, че водата може да почака, но неистово му се пушеше. Обърса мръсните си ръце в панталоните и затърси цигари из джобовете си. Наполовина пълният пакет в джоба на ръкава му бе мокър и смачкан. Хвърли го на земята, но после се сети, че по-късно ще изсъхне и го прибра отново. В долния ляв джоб на противопретоварващия костюм намери неотварян пакет цигари и запалка. С треперещи ръце разкъса целофана.

Беше прекрасно да вдиша дима, но когато трябваше да го издиша, остри болки пронизаха носа му. Издиша дима през устата, след което жадно всмука цигарата отново.

Димът! Ами ако жълтите го подушеха? Едва не угаси цигарата, но после реши, че страховете му са силно преувеличени. Все пак извади револвера си и го хвана така, че пръстът му да е на спусъка, а цевта да сочи напред в пълната тъмнина, която отвсякъде го заобикаляше. Единствената светлинка в мрака бе горящия край на цигарата му.

Тежестта и формата на оръжието му помогнаха да се успокои. Хладната стомана на барабана, плавната извивка на прицела, грубата дървена дръжка, назъбеното петле — всичко това му вдъхваше чувство за сила и сигурност. Но на фона на автоматите, с които би могъл да го нападне някой виетнамски взвод, пистолетът му би изглеждал като детска играчка. Въпреки това той се чувстваше много по-добре, стиснал револвера в ръка.

Спомни си за пръстена, който бе купил за Кали. Потупа левия джоб на ръкава си и усети, че е там — тъничък и твърд на пипане. Извади го и се увери, че камъкът е все още в обкова си. После върна пръстена обратно в джоба и дръпна докрай ципа.

Пушеше, стискаше револвера си и се вслушваше в нощната джунгла. Опита се да мисли. Трябваше да открие Тайгър и да му помогне, колкото можеше. На сутринта, когато пристигнеха Сендите, щеше да ги насочи към себе си. След като Сендите засечаха точно местоположението им, щяха да дойдат хеликоптерите Джоли Грийн и да ги измъкнат от този ад. Тайгър щеше да бъде издърпан пръв — с носилка. Джейк щеше да изчака на земята. После екипажът на хеликоптера щеше да му спусне яркооранжевата специално пригодена за преминаване през гъста растителност кука. Добре, това е, което трябваше да стане. Сега да видим как точно щеше да се осъществи на дело!