Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Тайгър Коул протегна нагоре и двете си ръце, сграбчи основната катапултна ръчка и с бързо, рязко движение, я дръпна надолу към главата си. В следващата секунда вече го нямаше — изгуби се сред страхотния шум, бученето на вятъра и разлетелите се парчета плексиглас.

За последен път, по навик, Джейк обходи с поглед приборите, след което дръпна резервната катапултна ръчка между краката си. За частица от секундата, преди катапултната седалка да изхвърчи нагоре през плексигласовия фанар, Джейк зърна таблото и жълтите пламъци, които се отразяваха в огледалото; тази картина се вряза в паметта му завинаги.

Нещо го удряше по цялото тяло, блъскаше го в гърдите, ръцете, краката, врата. Той си даде сметка, че това трябва да бяха дъждовни капки. В същият момент парашутът се разтвори и здравата го разтърси точно през чатала.

След оглушителния шум, придружаващ катапултирането, сега наоколо цареше абсолютна тишина. Не се виждаше нищо. Той панически се пресегна към парашутните въжета, които се издигаха нагоре от раменете му. Бяха здрави като стомана. Успокоен, Джейк се опита да мисли.

Защо не виждаше нищо? Не бе ослепял — просто светлината не беше достатъчна. Като здраво се хвана за найлоновите въжета от двете страни на врата си, той остави времето да минава. За секунда слухът му долови лекото бучене на реактивен двигател.

Кислородната маска! Ако изпаднеше в безсъзнание от удара при приземяването и кислородът от аварийната бутилка свършеше, преди да се е събудил, той можеше да умре от задушаване. Трябваше да се отърве от маската. С дясната си ръка опита да напипа закопчалките, които придържаха маската към шлема. Беше загубил цялата си сръчност. Панически ужас сковаваше движенията му и заплашваше напълно да го обземе. Опита се да потисне паниката и да напипа мястото, където трябваше да се намират закопчалките. Намери ги, откопча маската и я захвърли в тъмнината под себе си. През цялото време с всички сили стискаше лявото въже на парашута.

Отново с дясната ръка той се пресегна към ремъците на колана си. Нямаше да има нужда от лодката. Откопча десния ремък и усети тежестта да се премества към задната част на бедрата му. Като внимателно смени ръцете си. Джейк се зае и с левия ремък. Накрая лодката падна и тежестта от краката му изчезна изведнъж. Ръката му автоматически отново се вкопчи в дясното въже на парашута.

Чу глухия гръм от далечна експлозия. Това сигурно бе неговият самолет. Краят на Дявол 500.

Подухна лек вятър, който разхлади лицето му. Някъде отдолу го чакаше джунглата. Кога ли щеше да стигне там? Тъмнината бе пълна. Сети се за фенера в спасителната си жилетка, но не можеше да рискува да го загуби при приземяването.

Биенето на сърцето му, нежната целувка на вятъра и дъжда и успокояващата здравина на парашутните въжета бяха единственото нещо, което сетивата му можеха да доловят сред черната тишина.

Той започна да разсъждава. Дали щеше да падне в короната на някое дърво, или щеше да се приземи в оризова нива или пък насред камениста рекичка? Дали нямаше да се разбие в някоя скала? Той събра крака, за да прикрие чатала си, постави лявата си ръка върху дясното рамо, а дясната — върху лявото и притисна глава надолу към лактите си. Сега просто трябваше да чака.

Цялото му тяло напрегнато очакваше удара. Отпусни се, каза си Джейк. Или не, по-добре остани стегнат. Дръж краката си прибрани един към друг и гледай да опазиш „семейната скъпоценност“ .

Нещо го блъсна в краката, след което се стовари върху тялото му. Обсипаха го серия от бързи, твърди като скала удари. Усети, че краката му се разтварят; през лявата страна на тялото му премина жестока, агонизираща болка. Премяташе се, а ръцете му отчаяно се опитваха да напипат въжетата, които вече не бяха на мястото си. Лицето му се набразди от кървящи драскотини. След това той загуби съзнание.

Майор Франк Алън седеше в кабината на един А-1 Скайрейдър, в небето над Лаос. РП-то на борда на летящия команден пункт, заедно с въздушните диспечери от предната линия усърдно търсеха цел, достойна за оръжията на Алън. Той и намиращият се на хиляда фута под него воден кръжаха вече почти цял час, когато РП-то ги информира за един свален самолет. А-6 Интрудър, с борден номер Дявол 500. След като потвърди сведенията, Алън провери горивото си и отбеляза времето на коленния си планшет.

— Номад 17, ще ви насочим към тях, за да се опитате да установите радиовръзка — каза диспечерът.