Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Мили Боже! — каза Тайгър Коул.

— Ще успеем, приятелю — рече с треперещ глас Джейк. Горивомерът показваше 4000 паунда. От време на време нощта бе осветявана от случайни снаряди — дреболия, в сравнение с това, което току-що бяха преживели. Графтън издигна самолета до почти 500 фута според радарния висотомер. Барометричният висотомер не помръдваше.

— Дай 5 градуса вдясно — каза Тайгър. — Преди малко компютърът отказа, но радарът още работи. Навлизаме в някаква долина. Ще се опитам да те насоча нагоре по нея.

Земята се надигаше срещу тях. Джейк започна да се изкачва, поддържайки 500 фута над терена. Тъмнината отвън бе пълна. Продължиха напред, като Тайгър подаваше минимални промени в курса.

Лявата лампа „Пожар“ отново светна. Яркостта ѝ отвличаше вниманието му, така че Джейк я разби с джобното си фенерче. Наблюдаваше горивомера. 3200 паунда. Преминаха над най-високата точка на долината и продължиха да се изкачват. След миг се изкачиха над максималната височина, която можеше да отчете радиовисотомера и той спря да работи, което бе нормалното.

— Завий с 10 наляво и дръж този курс.

Тайгър нагласи радиото на аварийната честота, която винаги се прослушваше. Тези емисии се излъчваха от отделен предавател, така че бе възможно някой да ги чува, въпреки че собствените им слушалки мълчаха. Очите го сърбяха. Джейк разхлаби кислородната си маска и подуши въздуха в кабината. Нещо гореше. Изключи климатичната инсталация. Миризмата изпълваше пилотската кабина. Върна маската обратно и я затегна здраво.

Джейк на практика виждаше пропадането на стрелката на горивомера. Къде отиваше това гориво? Би трябвало да изтича през дупките, пробити от вражеските куршуми в отсека на левия двигател. Ако се възпламени, скоро ще се здрависваме с Кори Форд и Боксмън. Горивните камери и соплото сигурно все още бяха достатъчно горещи, за да възпламенят горивото. Джейк провери още веднаж системата за запуск и подаване на гориво, за да се увери, че възпламенителите в камерите не са под ток. Ключът беше на „Стоп“, въпреки че той не си спомняше кога го бе изключил — и слава богу, защото ако не беше, вероятно вече щяха да са мъртви!

Стрелката показваше 2300 паунда. На минута се губеха някъде към 300 паунда — част от които отиваха за десния двигател и част изтичаше през пробойните във въздуха. Джейк изчисли, че това правеше 18 000 паунда за час. Оставаха им осем минути — някъде към 50 мили.

Всяка пролетяна миля увеличаваше шансовете им да бъдат спасени, вместо да попаднат в плен. Спасителните хеликоптери на Военновъздушните сили биха могли да ги вземат от Лаос, докато в добре защитения Северен Виетнам хеликоптерът просто не би имал шанс.

Хайде, миличка! Не ни изоставяй точно сега!

Оставаха им 1800 паунда. Усещаше вътрешностите си свити на топка. Трудно му бе дори да мисли за дилемата, пред която бяха изправени.

— Скачал ли си преди? — попита той Тайгър Коул.

— Да, и си счупих крака.

Кошмарът, от който се страхуваха всички военни пилоти, най-накрая бе станал реален и за тях. Трябваше да катапултират над вражеската територия и да се опитат да оцелеят, използвайки единствено собствената си съобразителност и малкото, което носеха в спасителната си жилетка. Ако никой не дойдеше да ги вземе, ги чакаше сигурна смърт или затвор в някоя миниатюрна килийка. Да те вземат в плен бе равносилно на това да се погребеш жив.

1200 паунда. Лампата „Минимален остатък“ светна.

Вниманието му бе привлечено от някаква слаба светлина сред облаците. Джейк нагласи огледалото така, че да може да види по-добре. Точно под лявото му крило проблясваше колебаещ се жълт пламък.

— Горим! — изкрещя той. Трябваше да катапултират ВЕДНАГА.

— Още не! — каза Коул и протегна ръка пред гърдите на пилота. — Може би още няколко мили!

— Горящите реактивни самолети имат гадния навик да експлодират, нали знаеш! — отвърна Джейк. Пред очите му бе съответното изречение от ръководството за летателна експлоатации на А-6 Интрудър: „При визуално откриване на пожар — катапултирай!“

Носът на самолета пропадна надолу. Той дръпна лоста назад, но носът продължи да пада. В манометрите на хидравликата нямаше никакво налягане. Огънят бе стопил хидравличните магистрали.

Тайгър спря да говори по радиото и погледна Джейк.

Бавно, много бавно носът започна да се издига, но самолетът се извъртя наляво. Джейк разклати лоста и педалите. Никакъв резултат. Дявол 500 бе свършен.

Двамата се спогледаха.