Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Системите работят нормално — обяви Тайгър. Джейк включи на автопилот. Постоянното бипкане на вражески радар, издирващ цели в нощта, бе съвсем ясно доловимо. — Комунистическите копелета ни засякоха — измърмори навигаторът.

Вниманието на Джейк бе привлечено от една падаща звезда. Какво да си пожелае? Да оцелее? Да се върне при Кали жив и здрав? Пожела си да види още такива звезди — нещо, което наистина стана през следващите няколко минути.

— Засякох фара.

Фарът на полуостров До Сон, който се врязваше навътре в пристанището на Хайфон, не бе пален от години.

— Трябва да погасим аванс от шест минути. Какво ще кажеш за шестминутен завой надясно?

Джейк бутна лоста, след което го пусна. Автопилотът пое зададения наклон.

— Нещо си много приказлив тази вечер — каза той на навигатора си.

— Контролната карта! — подсети го Тайгър.

Двамата заедно подготвиха превключвателите върху оръжейното табло, двойно провериха програмата, която трябваше да потвърди изправността на електрониката и проследиха завъртането на стрелките на компаса и хронометъра. Когато завършиха завоя, Тайгър отново провери местоположението им. Според дисплея пред пилота, вече почти бяха стигнали мястото, където трябваше да пресекат брега. За секунда Джейк кръстоса поглед с Тайгър, след което изключи автопилота. Снижиха с 1000 фута и Джейк изключи външните сигнални светлини, транспондера и ТАКАН-а.

— Дявол 500 изключи транспондера!

— Блек Ийгъл, прието, пет две нули.

Самолетът се снижи към морето. Бипкането на вражеския радар вече се чуваше с увеличаваща се честота. Операторът работеше вече само в техния сектор, определяйки курса и скоростта им. На 500 фута Джейк хоризонтира и остави скоростта да падне до 420 възела.

— Три мили до пресичане на брега — информира го Тайгър. Противниковият радар отново се бе върнал към обзорен режим. Може би ги бяха загубили в резултат на отразените от водата вълни.

Джейк примига, за да отстрани потта от очите си. Взря се напред, търсейки сребърната пясъчна ивица, която отделяше сушата от морето. Намираше се на 1 миля пред тях. Джейк видя малките вълнички, които непрестанно се разбиваха в брега. Сети се за Кали на плажа.

— Блек Ийгъл, Дявол 500 пресече брега.

— Прието 500. Пресичате в 19.19 — До целта оставаха още 14 минути.

Светлините на звездите се отразяваха от оризовите ниви и широките реки, които бързаха за срещата си с морето. Все още не ги обстрелваха отдолу. Противниковият радар продължаваше да бипва на всеки 12 секунди, но на 400 фута над плоската делта самолетът бе невидим поради приземното ехо.

От ляво към тях полетя първият вражески снаряд за тази нощ. Джейк се концентрира върху поддържането на височината и посоката.

Тайгър обяви засичане на изходния пункт. Джейк армира системата за бомбопускане и бутна ръчките в крайно положение, като заедно с това започна да завива. Точно по средата на завоя пред тях откриха огън няколко оръдия. Пилотът видя издигащите се вериги от трасиращи снаряди и инстинктивно извъртя самолета на почти 90 градуса, за да го промуши през празнината между тях. Вече се намираха над покрайнините на Ханой.

Точно когато се промъкваше през пролуката, още едно оръдие откри огън.

Ужасен, Джейк за миг замръзна, наблюдавайки как смъртта протяга нажежено пипало към него. Интрудърът се разтресе от ударите. В следващия миг вече летяха сред тъмната бездна отвъд зенитния обстрел. Всичко свърши за броени секунди.

Джейк изправи наклона. Кабината бе озарена от яркочервената светлина на лампа „Пожар“ на левия двигател. В огледалото за задно виждане все още не се виждаха пламъци. Но температурата на газовете в засегнатия двигател се бе покачила на повече от 700 градуса по Целзий, а мощността бе спаднала с над 10 процента. Джейк почувства вибрирането на седалката, пода, ръчките и лоста за управление. Птицата бе сериозно ранена. Той бързо изключи притока на гориво към левия двигател.

Навигаторът се отмести от тубуса на радара и се взря в приборите, отчитащи състоянието на двигателя, намиращи се пред лявото коляно на Джейк.

— Много ли е зле? — светлината от сигнализиращата за пожар лампа се отразяваше от визьора на шлема му.

— Левият двигател е извън строя. Засече ли целта? — Тайгър отново прилепи лице към тубуса.

— Дай вляво с 10 градуса.

Джейк последва курсозадатчика. Погледна за оставащото разстояние между коленете си. Още 8 мили. На дисплея светна лампата „Атака“. Джейк включи режим „следене на целта“. Скоростта постоянно падаше и на 350 възела левият генератор се изключи. С един генератор радарът и компютърът щяха да продължат да функционират, но не и апаратурата за електронно противодействие. Слушалките на Джейк мълчаха, но не защото жълтите бяха приключили за тази нощ. Нито една лампичка върху таблото на навигатора не светеше.