Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Голям късмет извадиха тия кучи синове! Да ни думнат по този начин си е чист късмет!

Манометрите на хидравликата привлякоха вниманието на Джейк. Едната от двете системи показваше нулево налягане. А от другата работеше само едната помпа. По дяволите! Вместо 4, сега имаха само една помпа — и то просто така, изведнъж!

Джейк погледна компютърния директор. Почти бе центриран. Червената лампа „пожар“ бе толкова ярка, че той се протегна, за да я закрие с ръка, но в следващия момент и тя угасна. Пилотската кабина отново потъна в тъмнина.

— Още три мили — обяви се Тайгър.

Нови трасиращи откоси се втурнаха към тях. Джейк се опита да не им обръща внимание, да се концентрира единствено върху провеждането на образцова атака. Нещо отпред привлече погледа му.

Към тях се носеше ослепяващо бяла огнена топка. По-бърз от мисълта, Джейк дръпна лоста назад и вражеската ракета профуча край тях. Божичко, мина просто на сантиметри! Джейк насочи носа на Интрудъра право към установката, откъдето бе дошла ракетата.

— Засякох фургона с радара им — съобщи Коул.

Джейк проследи как маркерът за бомбопуск се спусна надолу по дисплея. В отговор на компютърния сигнал за пуск, той яростно натисна гашетката на лоста.

Бомбите не се освободиха.

Джейк натисна гашетката още веднъж и после пак. Никакъв пуск не последва.

Той прещрака главния ключ на системата за бомбопускане, избра ръчно задействане и натисна гашетката. Нищо.

Противникът откри яростен огън точно пред тях.

— Можеш ли да я намериш още веднъж? — попита Коул Джейк.

— Да.

Графтън отпусна лявото крило и пое на юг. Този път смяташе да задейства аварийно освобождаването на бомбодържателите. Рокаите нямаше да се разпръснат, а щяха да останат в контейнерите си, прикрепени към държателите. Когато избухнеха всички наведнъж, жълтите щяха скъпо да платят.

— Още не сме извън играта — каза той на Коул. — Най-добре кажи на нашите, че сме го загазили.

Докато завиваха, навигаторът се залови с радиото.

Във въздуха избликнаха още оръдейни залпове, но слава богу, не прекалено близо. Джейк успя да завие, като постоянно проверяваше налягането на единствената работеща хидропомпа. Понеже управлението на самолета се задвижваше от хидравличното налягане, едно по-рязко дръпване на лоста би претоварило помпата и би оставило пилота зависим от електрическата резервна помпа, която имаше твърде ограничен капацитет. Резервната помпа бе в изправност — лампичката с надпис „Резервна хидравл.“ върху елтаблото светеше — но тя можеше да им осигури достатъчно налягане единствено за хоризонталното и вертикалното кормило, при това с намалена ефективност. Примката се стягаше все повече и повече.

— Как ще настроим системата?

Пускът на бомбодържателите бе единственият избор, който имаше Джейк. Измежду над петдесетте предварително програмирани варианта за избор на балистични траектории на оръжията, заложени в компютъра, нямаше нито една, която да отговаря на пускане на бомбите с бомбодържателите. Точно затова Коул бе задал този толкова важен въпрос.

— Ти какво ще кажеш? — попита Джейк.

— Държателите ще паднат като забавени Снейкс, може би малко по-плоско — каза Коул. — Можем да използваме това, а пък аз ще вкарам корекцията.

Пилотът провери скоростомера. Показваше постоянни 325 възела. Скоростта бе малка, но щяха да прибавят към тридесетина възела след бомбопуска.

Край тях профучаха огнени топки. Нещо се вряза в едното крило и лостът силно потрепери в ръката на Джейк. Той бързо погледна към лявото крило. Всичко бе наред. Но през две дупки на дясното крило бликаше гориво, което въздушната струя отнасяше.

Исусе! Милостиви Боже, помогни ни да се измъкнем живи от този ужас!

— Имам захват на целта. Атакуваме — каза Тайгър.

Последните пръски от горивото на дясното крило изчезнаха в потока. В лявото крило имаше още един тон, но и двете крила се изпразваха чрез обща помпа, която се нуждаеше от подаване на гориво и от двете крила, за да бъде ефективна. Джейк нямаше избор. Отвори крановете на крилата и хвърли неизползваемото гориво. В централния резервоар все още разполагаха с 9000 паунда, което щеше да им даде някакъв шанс да оцелеят, стига да успееха да се доберат до танкера в Залива.

— Две мили. — Пилотът се приготви да натисне бутона за аварийно хвърляне на бомбите. Маркерът на екрана бързо се спускаше надолу.

— Дай ми една секунда предупреждение — подсети той Тайгър. От съображения за сигурност веригата изискваше бутонът да бъде натискан поне една секунда, за да се предотврати случайното освобождаване на оръжията.