Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Сега!

Джейк натисна бутона и го задържа. Бух! Той бутна лоста и извъртя силно наляво. Хидравличното налягане и скоростта паднаха, но трябваше да избегнат зоната на взрива, преди да бъдат пометени от ударната вълна. Бомбите избухнаха. В огледалата проблесна ослепителна светлина. Ударната вълна разтресе целия самолет, но не му причини никаква вреда. Интрудърът полетя на юг над града.

Тайгър включи микрофона си и се свърза с диспечера от Блек Ийгъл, седящ в безопасност в кръжащия над Залива Е-2.

— 500 напуска района на целта и тръгва назад.

— Разбрано. Обявявате ли аварийна ситуация?

— Да. Ще ни трябва танкер веднага щом пресечем брега. Джейк избра централния резервоар на горивомера и докато чакаше стрелката да отчете точното количество, продължи да лавира сред взривове и редове трасиращи снаряди.

Мили Боже! Бяха им останали само 5000 паунда. Резервоарът направо бълваше горивото навън. Няма да стигне дори да се доберем до танкера. Ще трябва да катапултираме! Но къде? Дори измъкването от пределите на Северен Виетнам вече бе проблем.

Пред тях трептящите огнени ленти на трасиращите снаряди раздираха нощното небе. В момента летяха над Ханой — противниковата артилерия бе навсякъде около тях. На светлината от звездите и зловещия блясък на трасиращите откоси, отдолу ясно се очертаваха контурите на покриви и дървета. Джейк снижи, докато почти обърсваше с корем покривите. По дяволите, дори само да успееха да се измъкнат от Ханой щеше да е истинско чудо!

На тази височина и при тази светлина самолетът им бе видим за всеки мъж, жена или дете с оръжие в ръка. Джейк усещаше почукванията от куршуми на леки оръжия. Хрътките бяха хванали лисицата си натясно.

Точно когато показваше на Коул данните за горивото, един огнен поток отдясно се насочи право към предната част на фанара. Джейк изтегли нагоре и над него и двамата мъже инстинктивно се дръпнаха назад, колкото и безсмислено да бе това. Извадиха късмет. Ударите бяха само по опашката.

— Къде се намирате — каза някой по радиото.

— Точно над Ханой сме — изкрещя Графтън. Така, както бе осветен от трасиращите снаряди, градът приличаше на отворената паст на Ада. Като че ли на покрива на всяка сграда имаше десетки противовъздушни оръдия.

— И радиото го отнесе — информира го Тайгър.

Разтресоха се от поредните попадения. По обикновено тъмното табло сега светеха множество жълти лампи. Левият генератор бе извън строя, лявата разпределителна кутия — също, хидравличните помпи, горивният филтър... Защо и горивният филтър? Джейк нямаше време да мисли за това. Към тях летяха огнени топки, нещо удари по крилата...

Машината умираше. Джейк погледна към Тайгър.

— Можеш да скачаш вече, ако искаш...

— Продължавай да хвърляш зара! — отвърна му навигаторът.

Джейк зави рязко надясно и информира по нямото радио.

— Дявол 500 завива на запад. Отиваме към Лаос.

Концентрира се върху поддържането на носа нагоре и летеше малко над върховете на сградите. На тази светлина мерачите виждаха самолета съвсем ясно, така че единственото, което му оставаше, бе да лети колкото можеше по-ниско, за да затрудни прицелването им. Навигаторът продължи да предава намеренията им по радиото, за в случай, че емисиите им все пак се приемаха от някой.

Отпред и вляво едно оръдие откри огън с дълъг откос. Снарядите се издигнаха в плоска дъга. Джейк леко потегли, така че да мине точно над тях. Но стрелецът се коригира. В миг пилотът дръпна ръчката на работещия двигател и самолетът намали скоростта: трасиращите снаряди минаха малко пред него. Джейк върна ръчката докрай напред и се гмурна надолу колкото се осмеляваше. Снарядите коригираха посоката си като в забавен кадър.

— Ще ти се подпали шибаната цев — изкрещя той на противниковия стрелец.

Пред тях се появи сграда, която се извисяваше далеч над заобикалящите я. Самолетът зави от дясната ѝ страна и снарядите попаднаха право в нея.

Припламване. Бели проблясъци от дясно. Джейк присви очи в тази посока. През града просветнаха следи като от картечен откос — 12 за секунда.

— Б-52 атакуват — с възхищение в гласа прошепна Тайгър. Градът лежеше оголен под пулсиращата светлина на бомбите. Интрудърът, разтърсван от ударни вълни, сякаш висеше сред раздираната от пукот вселена, изпълнена с блясъци от бомби и нажежени до бяло огнени кълба. Почти цяла минута невидимите Б-52 вилняха над града. А-6 се стрелна в тъмнината над оризовите ниви. В огледалото за задно виждане Джейк видя горящите пожари и все още издигащия се към небето зенитен огън.