Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Ъхъ — съгласи се той и попита — Кога ще се появят големите майчици?

— Б-52 ще пристигнат около 10 минути след 19.33 — времето, определено за пуск на нашата атака.

Джейк разгледа правените от въздуха снимки на ракетната площадка, които Стайгър бе събрал. На тях се виждаше класическото тактическо разпределение за ракетната система СА-2 „земя-въздух“: шестте ракети на своите шасита бяха разположени в кръг около фургона с радарната антена. Шаситата се намираха в изкопани в земята ровове — така, в случай че ракетата бе унищожена или пък избухнеше, преди да бъде изстреляна, взривната вълна нямаше да достигне другите или фургона със системата за насочване. Отстрани Джейк забеляза два паркирани трактора. Беше виждал стотици подобни бази. Провери датата — снимките бяха правени преди повече от 18 месеца.

Горният десен ъгъл бе размазан. Джейк знаеше, че този ефект се бе получил от оръжие, стреляло по правещия снимките Виджилънт.

Хвърли снимките обратно на масата и разгледа маршрута, който бе избрал Тайгър. Навигаторът беше решил да пресекат вражеската територия южно от фара на входа на пристанище Хайфон, да продължат направо към един остров сред реката в северните покрайнини на Ханой и там да заемат бойния курс. След като приключеха с бомбардировката трябваше да направят рязък завой наляво, за да заобиколят града и да излязат от югоизточния му край, откъдето да се насочат към безопасността на океана.

Пилотът разучи подробно едромащабната карта, която показваше в детайл терена около острова — изходният пункт за тази нощ — както и релефа около набелязаната цел. Може би щеше да бъде достатъчно светло, за да се виждат реките под тях. Надали!

— Още едно военноморско приключенийце! — рече Графтън и потупа навигатора си по рамото.

Още веднъж набързо огледа картата с обозначените противникови зенитни бази, след което отиде в бюфета, за да изпие чаша кафе преди инструктажа.

Тази нощ Малкият и Големият Оги бяха разпределени на танкер. Когато Джейк и Тайгър влязоха в съблекалнята, те ги намериха вече готови. Малкият не бе разменил с Графтън и две думи, откакто той се бе върнал от Куби, но сега каза:

— Накъде сте тази вечер?

Графтън му отговори, без да си дава труда да поглежда към дребосъчния пилот. Малкият Оги се застоя, наблюдавайки как Джейк проверява и внимателно зарежда с патрони своя Магнум 357. Той отдавна бе заменил предишния си Колт 38 с това много по-мощно оръжие.

— Ако тая нощ хвърлиш топа, мога ли да взема стереоуредбата ти?

Джейк се ухили. Очевидно всички грехове, в които го бе обвинявал Малкият Оги преди, вече му бяха опростени.

— Ако намериш такава! — каза му Джейк. За разлика от повечето си колеги, той не си бе купил от Куби Пойнт скъпа японска уредба. Малкият го цапна в рамото и излезе от съблекалнята.

Джейк извади съдържанието на джобовете си и го постави, включително и портфейла, върху най-горния рафт на гардероба си. Сложи в един от големите джобове на пилотския си костюм другия портфейл, в които стояха зелената му лична карта, удостоверяваща, че принадлежи към Военноморския Флот, картата на Женевската конвенция и една 20-доларова банкнота. Като повечето летци и той носеше в спасителната си жилетка издадените от флота малки златни жетони на стойност няколко хиляди долара — за в случай, че му се наложеше да се пазари или да подкупва някой от местните — но иначе нямаше у себе си нищо, което да има особена парична или сантиментална стойност. Освен пръстена. Той стоеше в левия джоб на ръкава му, където преди бе държал мидата.

Вече облечен, хванал торбата с шлема си в ръка, Джейк спря за миг преди да затвори гардероба си. Прегледа още веднъж какво имаше вътре — нещо, което правеше винаги преди полет. С болезнена яснота съзнаваше, че ако го сваляха или пък загинеше, Сами Ландийн щеше да е този, който ще трябва да прибере тези малки отломъци от неговия живот. Е, досега бе преживял еднакъв брой излитания и кацания. Пресегна се към джоба с пръстена, увери се, че ципът е затворен до край и, след като затръшна вратата на гардероба, завъртя комбинацията на ключалката.

Излетяха на смрачаване. Джейк издигна Интрудъра на 20 000 фута и бавно потегли нагоре над залива. През облаците, които покриваха планините в Лаос, се процеждаха яркочервени, оранжеви и жълти отблясъци от залязващото слънце. Златистите тонове постепенно бяха заменени от синьо и виолетово. Джейк бе виждал хиляди изгреви и залези, но грандиозната гледка, която представляваше всеки един от тях, неизменно предизвикваше дълбокото му вълнение. Някой ден двамата с Кали щяха заедно да наблюдават залеза от пилотската кабина.