Нелсън Демил - Полет 800

— Връщаш ли се? — попита ме Кейт.

Кимнах.

— И аз — каза тя.

Изправихме се.

— Ти първа вземи душ — предложих й.

Кейт погали с пръсти новата ми риза.

— Ще се опитам да ти я изпера.

После влезе в дневната и почти като в транс се запъти към спалнята.

Пак се обърнах и вперих очи в голия хоризонт, замислих се за Джил Уинслоу и моя приятел и партньор Дом Фанели, за полицай Алварес и другите полицаи с тях. Замислих се и за Тед Наш, тоя път наистина мъртъв, макар и не така, както бих избрал смъртта му, за Дейвид Стийн, Джак Кьоних, Лайъм Грифит, Бъд Мичъл и другите, които ни бяха чакали горе. Замислих се и за всички хора, които бяха работили там, за ония непознати, които предишната сутрин се бяха намирали в Световния търговски център. Вкопчих се в парапета на балкона и за пръв път ме обзе гняв.

— Копелета.

Едва в петък се върнах в хотел „Плаза“, за да си взема багажа и да поискам да отворят сейфа, за да прибера пакета на госпожа Уинслоу.

Помощник-управителят беше любезен, но ме осведоми, че в сейфа нямало нищо на госпожа Уинслоу.

На първо място искам да благодаря на Санди Дилингам, на която е посветена тази книга, за насърчението, ентусиазма, търпението и безусловната й любов.

Този роман наистина не можеше да бъде написан правдоподобно без помощта на Кени Хийб, пенсиониран детектив от Обединената контратерористична спецчаст и НЙПУ. Благодаря на детектив Хийб, задето сподели с мен личните си знания и опит в тази секретна област.

В този смисъл, няколко души от органите на реда и очевидци на катастрофата искат да останат анонимни поради характера на информацията, която споделиха с мен. Уважавам желанието им, но въпреки това им благодаря.

Също като в предишните си романи, бих искал да изразя признателността си към Томас Блок, моя приятел от детството, капитан от Ю Ес Еъруейс (пенсиониран), редактор и автор в множество авиационни списания, мой съавтор в „Мейдей“ и автор на още шест романа, за безценната му помощ в техническите подробности и за редакторските му съвети. Там, където се срещат изкуството и техниката, ще откриете Томас Блок, който върви по стъпките на Леонардо да Винчи.

Благодаря на Том Блок и за жена му Шарън Блок, бивша стюардеса от Браниф Интернешънъл и Ю Ес Еъруейс. Шарън беше една от първите внимателни читателки на ръкописа и не пропусна нито една сбъркана дума, нито един грешен препинателен знак.

Също като в последните ми три романа „Аз, детективът“, „Играта на лъва“ и „На север“, бих желал да благодаря на своя стар приятел Джон Кенеди, заместник полицейски комисар от полицейското управление на окръг Насау (пенсиониран), профсъюзен арбитър и член на адвокатската колегия на щата Ню Йорк, задето сподели с мен знанията си за полицейските процедури и за безплатните му правни съвети.

Благодаря също на Фил Кийт, писател, ветеран от Виетнам, жител на Истенд, професор по бизнес в Саутхамптънския колеж (Лонгайландски университет) и мой добър приятел, за помощта му при проучване на някои от разказите на очевидците на трагедията с полет 800 на ТУЕ и някои други аспекти на катастрофата.

Много благодарности на Джейми Рааб, издател от „Уорнър Букс“ и редактор на предишния ми роман „На север“. Всичко, което научихме заедно, докато пътувахме на север, направи пътуването в този роман много по-леко и за двамата.

Аз пиша романите си на ръка, но някой трябва да препише нечетливия почерк, преди ръкописът да замине за издателството. Благословен съм с две жени, които могат да четат почерка ми (и мислите ми), които разбират от правопис и пунктуация и ми помагат с редакционния си коментар. Това са моите две отлични помощнички Даян Франсиз и Патриша Чичестър, които правят живота ми несравнимо по-спокоен. Много ви благодаря.

Много благодарности дължа и на моя добър приятел Боб Уайтинг, полицейски комисар на Олд Бруквил, задето ми обясни как функционира полицейското управление на това градче.

Признателен съм също на бригаден генерал (о.з.) Стенли М. Уланоф, задето ме снабди с множество статии и оригинални проучвания за катастрофата на полет 800 на ТУЕ.

Много благодаря и на Маркъс Уилхълм, изпълнителен директор на „Букспан“, за съветите и подкрепата му през годините. Нашето приятелство излезе извън рамките на деловите отношения още от самото ни запознанство.

И накрая, но никога на последно място, благодаря на сина си Алекс Демил. Когато през 1977 г. започнах да пиша, Алекс не можеше да чете, главно защото още не беше роден, но навакса изгубеното време и сега ми дава творчески съвети. Именно той измисли идеалния край на романа и ми помогна да се измъкна от безизходицата, в която се бях натикал. С енергията на двайсет и четири годишните Алекс пише свой роман и сценарии, редактира и снима филми и работи в кинопроизводството. Желая му късмет, щастие и успех във всички творчески начинания.