Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Макар че много години живях с твоя народ, мястото ми не е тук. Ще помогна на Бягащия лос да се приготви за пътуването на север, а после ще се върна в Орегон… при Дона.

Докато говореше, Коул се облече, после още веднъж се извини на Смеещия се ручей и се наведе да си вземе дисагите.

— Почакай! Къде отиваш? Ще замръзнеш, ако спиш навън в снега и студа. Завиждам на Дона за твоята любов и вярност, но не искам да умираш. Сподели колибата ми като приятел.

Той се поколеба. Думите й му изглеждаха искрени, а и навън беше ужасно студено. Снегът трупаше дебела покривка.

— Много добре. Оценявам предложението ти. Само разбери, че единственото, което мога да ти дам, е приятелство.

— Разбирам — каза Смеещият се ручей, навличайки туниката си. — Ще споделим постелята ми, за да ни е топло.

— Аз ще спя отделно от тебе. Дай ми едно одеяло, ако имаш.

Смеещият се ручей все още таеше надежда, че Коул ще се люби с нея, но разбра, че решението му е окончателно. С видимо съжаление му подаде одеялото, за което бе помолил.

— Приятни сънища, Вървящ в сянката.

На следващия ден снегът продължи да вали. Единственото, което успокояваше Коул, бе, че снегът ще позволи на Бягащия лос да спечели време, докато същевременно ще затрудни придвижването на армията и тя няма да може да преследва племето. Но усилващият се снеговалеж породи нов проблем за Коул. Ако не тръгнеше незабавно, нямаше да може да напусне планините преди пролетта. За щастие, бе научил онова, заради което бе предприел дългото си пътуване. Бягащият лос беше в безопасност. Скоро щеше да бъде в Канада, където армията нямаше да може да го преследва. Щеше да живее там в мир, с всичките си оръжия и коне.

След два дни Коул се сбогува с Бягащия лос. Тъга го гнетеше, защото знаеше, че за последен път вижда своя приятел. Племето беше готово за опасния си път към Канада. Сега Коул нямаше търпение да се върне при Дона и се молеше тя да му прости, задето се е държал като последен глупак. Ашли правилно му се бе накарала. Твърде дълго се бе оставил в плен на спомените. Време беше да остави миналото зад гърба си, там, където му беше мястото. Копнееше да се върне при Дона, при жената от плът и кръв, която бе заобичал повече от собствения си живот.

О, господи, дано да не е станало твърде късно!

Работата на Дона в „Поилнята“ беше изтощителна. Непрекъснато се изплъзваше от опипващите ръце на мъжете, мъчейки се в същото време да се държи учтиво. Беше само една от сервитьорките, които работеха за Къли Портър. Другите се държаха сравнително добре с нея. Виждаше как момичетата водят в стаите си мъже, но не можеше да си представи всяка нощ да е с различен мъж. Единственият, когото искаше, бе Коул, но той не я обичаше.

Дона работеше вече цял месец, когато Портър намекна, че би могла да води мъже горе в стаята си след работа. Тя го загледа зяпнала от изненада, все едно виждаше луд човек пред себе си.

— Защо да го правя?

Портър я погледна раздразнено.

— Всички момичета го правят. Това е част от печалбата им. И аз получавам половината от спечеленото, ако случайно ти хрумне, че можеш да задържиш всичкото за себе си.

И продължи, смайвайки Дона още повече:

— Сигурен съм, че споменах, че това е част от задълженията ти. Дотук не съм спечелил и пукнат цент от тебе. Защо, мислиш, давам стаи на момичетата си?

Дона преглътна конвулсивно.

— Никога не сте ми казвали и дума за… това.

— Предположих, че знаеш за какво говоря, когато ти казах, че можеш да печелиш допълнително. Обслужването на клиентите е само част от работните ти задължения. Не си нито сляпа, нито невежа. Виждала си Мили и другите момичета как водят мъже в стаите си след работно време.

— Аз приех само да седя и да говоря с клиентите, да ги насърчавам да си поръчват питиета. Не съм курва — извика Дона.

Мили, която бе дочула разговора, се показа иззад бара.

— Да не мислиш, че си по-добра от останалите? — запита тя остро. — Я се виж. Наполовина дивачка. Бас държа, че дори не знаеш кой е баща ти.

— Съжалявам, не съм искала да те обиждам. Но никога през живота си не съм правила такова нещо и няма да започна сега да го правя. Утре сутрин си събирам нещата и напускам.

— Чакай малко — обади се Портър. — Клиентите ми те харесват. Ще им липсваш, ако напуснеш. Постои още малко, може би ще си промениш мнението. Един ден все ще харесаш някой мъж. — Той внезапно присви очи. — Я чакай, нали не си девствена?

Дона прехапа устни и отмести поглед.

Портър изведнъж се разсмя.