Кони Мейсън - Жената на разбойника

Коул се накани да възрази, но промени намерението си. Може би точно това му трябваше сега, да спи със Смеещия се ручей. Какъв по-добър начин да изпита чувствата си към Дона? Би ли могъл да усети с друга жена това, което усещаше с Дона?

— Сигурна ли си, че съм добре дошъл в твоята колиба? — запита той.

— Напълно съм сигурна. Ела, нощта става студена, а огънят ми ще те сгрее.

Коул нарами дисагите и последва Смеещия се ручей към нейното типи. Когато влязоха, тя взе дисагите му и ги сложи до стената.

— Ял ли си? — запита индианката.

Дяволитата й усмивка обещаваше още нещо, освен храната и Коул усети как се втвърдява и набъбва.

— Споделих храната на Бягащия лос.

Смеещия се ручей разстла постелките си и се обърна към Коул. Високите й скули бяха се зачервили под златистата кожа, тя се усмихна съблазнително. Когато розовото й езиче се показа и облиза пищните й пълни устни, мъжествеността на Коул реагира незабавно. Очите й блестяха от желание, докато ръцете развързваха връзките на ризата му.

— И аз мога — изръмжа той и смъкна ризата.

— Нека да ти помогна — прошепна Смеещия се ручей, докато развързваше вървите на панталона му. Още преди да беше свършила, той вече пулсираше болезнено. Отдавна не беше спал с жена, а не бе забравил колко страстна и изкусна е Смеещият се ручей. Ръцете й се спуснаха към слабините му, обхванаха го и започнаха да го галят с явна възхита.

Коул хвана китките й.

— Мога и сам да се съблека.

Смеещият се ручей му отправи многозначителна усмивка и с един замах смъкна туниката си. Тялото й бе стройно и добре оформено, по-съблазнително, отколкото си го спомняше. Кожата й бе малко по-тъмна от тази на Дона, беше доста по-пищна на някои места, където Дона не беше. Но гърдите и плоските й зърна бяха съвсем обикновени в сравнение с разкошните гърди на Дона.

Изведнъж Коул осъзна, че мисли за Дона, когато би трябвало да се съсредоточи върху жената, с която съвсем сериозно възнамеряваше да спи тази нощ. Когато Смеещият се ручей се отпусна на постелките и протегна ръце към него, той се поколеба за миг и после легна до нея.

Тя дръзко го погали между краката.

— Мощното ти копие е готово да потъне в плътта ми. Ела, боецо мой — и тя разтвори крака и разтвори нежната си плът с пръсти.

Розовите гънки на влажната женска плът зовяха Коул. Той отмести поглед, внезапно отвратен, без да знае защо. Тя беше мокра и готова за него, мъзгата й се стичаше по тежките й бедра. Образът на стройните, изящни бедра на Дона проблесна изведнъж пред очите му и отврата от това, което се канеше да направи, уби желанието му. Как може да легне с друга жена, когато Дона е единствената, която желае? Сладката Дона. Красивата Дона. Тя бе познала твърде много болка в краткия си досегашен живот и я бе надмогнала. Тежестта на вината се стовари безмилостно върху плещите му. Тя нямаше нищо общо с миналото, нито с Утринна мъгла, беше свързана единствено с Дона и с неговото собствено бъдеще.

Изведнъж Коул разбра какво иска, за какво копнее. Бягащият лос беше прав. Нямаше нужда да моли за видение. То бе в сърцето му, в усмивката на Дона, в любовта, която той изпитваше към нея — любов, която най-накрая бе в състояние да приеме без чувство за вина и без угризения. Сега той беше свободен, необременен от призраци, свободен да прегърне едно съвместно бъдеще с Дона. Наистина никога нямаше да забрави Утринна мъгла, нито искаше да я забрави. Но спомените трябваше да бъдат отпратени на мястото, което им се полагаше. Дона бе неговото бъдеще. Утринна мъгла бе миналото му. А Смеещият се ручей не беше нито едното, нито другото.

— Побързай, Вървящ в сянката — подкани го жената. — Толкова отдавна не съм усещала твоята мощ в себе си.

Коул изведнъж скочи на крака. Не беше от мъжете, които нарочно биха обидили някоя жена, но желанието бе умряло в него точно така, както любовта към Дона бе разцъфтяла.

— Съжалявам, Смеещ се ручей, но не мога да го направя.

Тя закова поглед в члена му, все още трептящ и пулсиращ. И се усмихна.

— Можеш и още как. Паметта не ми е изневерила. Ела при мене.

Тя изви гръб, предлагайки му всичко, което можеше да му даде.

Коул посегна към панталоните си.

— Не мога да споделя постелята ти. Не искам да изневеря на Дона.

Смеещият се ручей се намръщи.

— Белите мъже се държат странно. Аз ще ти стана втора жена.

— Не ми е позволено да имам две жени.

— Не се връщай в света на белите, Вървящ в сянката. Ела на север с нас. Познаваш обичаите ни, няма да ти е трудно.