Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Здравей, Дона, радвам се да те видя.

— Извинявай, че не ти обърнах внимание, Санди. Какво правиш в Орегон? При Коул ли си дошъл? Предполагам, Танър вече ти е казал, че Коул замина преди три седмици.

— Не ми се работи без него — обясни Санди. — Партньори сме още откакто той дойде на работа в „Пинкертон“. Щом чух, че си е подал оставката, реших да дойда при него и да си опитам късмета в Орегон.

— Коул е напуснал работа? — запита изненадано Дона. — Не знаех. Той рядко ми се доверява.

— Предложих на Санди работа и той прие — обясни Танър. — Ще живее в една от колибите при дъскорезницата. Когато Коул се върне, ще реши дали да остане за постоянно.

— Дано си се приготвил дълго да чакаш — изрече Дона с горчивина. — Няма голяма вероятност той скоро да се върне.

— Не мисля така — възрази убедително Санди. — Мисля, че ще загуби твърде много, ако не се върне. — Сериозният му поглед накара Дона да му повярва. — Мисля, че ще се разстрои, ако те види да работиш на такова място. Танър е прав. Трябва да се върнеш у дома с него.

— Напълно съм в състояние да се грижа за себе си — настоя разгорещено Дона.

Защо всеки мъж, когото срещне, се стреми да й урежда живота?

— Дона погрижи ли се за вас, господа? — приближи се Портър и й метна страшен поглед. — Още не сте си поръчали питие. Какво ще желаете?

И Танър, и Санди си поръчаха чисто уиски.

— Някой от вас, господа, няма ли да почерпи дамата?

Танър погледна Дона така, че тя веднага разбра колко голямо е неодобрението му.

— Донесете на дамата каквото тя пожелае — каза Санди.

Портър не взе поръчката на Дона — знаеше какво могат да пият неговите момичета.

— Не ми е приятно да те оставя тук — каза Танър намръщен.

— Това е моят избор, Танър.

Макар да бе смятала да избяга, когато Танър влезе тук, сега тя промени намерението си от чиста упоритост. Твърде много й дойде. Никой мъж нямаше да я командва.

Точно тогава един дървосекач от съседната маса започна да я закача. Явно беше пиян. Портър стоеше до него и го подтикваше.

— Ей, Дона, свободна ли си довечера? Сърби ме на едно място, дето само ти можеш да го почешеш, ако вече не си обещала на тия господа, дето флиртуваш с тях.

— Намери си друга жена, Толмън — изръмжа Танър с тон, който не допускаше никакъв компромис.

Толмън премига един-два пъти, позна шефа си и набързо би отбой.

— Съжалявам, господин Мактавиш — избъбри той. — Не исках да навлизам във ваша територия.

Танър кипна. Беше довел Санди в „Поилнята“, за да пийнат по едно и да си поговорят, след като бяха приключили работата в града, но това му дойде в повече. Изправи се рязко, хвърли парите на масата и хвана Дона за лакътя.

— Хайде да се махаме оттук. Утре, ще пратя да вземат нещата ти.

— Остави ме, Танър. Никъде няма да ида с тебе. Доволна съм от работата си. Имам добра стая, получавам и храна.

— Остави я, Танър — намеси се Санди. — Дона е достатъчно голяма, за да знае какво иска.

— Благодаря ти, Санди — каза тя, издърпвайки ръката си от тази на Танър. — Кажи на Ашли, че много съжалявам, че не съм ви идвала на гости. Аз… бях много заета.

— Да, сигурно — каза нерешително Танър. Каквато беше гореща глава, сигурно си бе направил погрешен извод за работата на Дона. — Какво ще кажеш на Коул, като се върне?

— Истината, ако изобщо се върне.

Тя се обърна и избяга.

— Променила се е — каза тъжно Танър. — Със сигурност знам, че Коул я обича. Ашли смята, че ще се върне, щом разбере какво е загубил. Но никак не ми се иска да съм на нейно място, когато той се върне.

— Ако всичко, което ми каза за тях двамата, е вярно, Дона има защо да бъде огорчена.

— Има ли право да продава тялото си?

— Не знаем дали го прави. Знаеш ли какво ще ти кажа. Ти имаш да управляваш дъскорезницата, затова аз ще наглеждам Дона. Коул ми е най-добрият приятел. Безброй пъти ми е спасявал кожата. Най-малкото, което мога да направя, е да наглеждам жена му. Сигурен си, че ще се върне, нали?

— Ашли вярва, че брат й обича Дона. Познава го много по-добре от нас, нали са близнаци. Той ще се върне. Залагам си живота.

Дона наблюдаваше с крайчеца на окото си как Танър и Санди излизат от кръчмата. Знаеше, че е разсърдила Танър, но той нямаше право да й се налага. Болно й стана, като се сети, че той е сметнал, че тя води мъже в стаята си.

Бе я съдил и я бе намерил виновна в грехове, които не бе извършила. Всички мъже са еднакви, кипна тя вътрешно. По-добре да не вярва на никого от тях. Дори на зетя на Коул.