Кони Мейсън - Жената на разбойника

След като свали Боеца от товарния вагон, той намери най-близката кантора на „Уестърн Юниън“ и телеграфира в службата си. Поради неясното си бъдеще бе решил да напусне тази работа. И без това бе отсъствал доста повече, отколкото бе очаквал, и работодателите трябваше да знаят какви са плановете му. Пък и, честно казано, нямаше представа дали някога ще се върне към предишния си начин на работа. Сериозно обмисляше предложението на Танър да работи в дъскорезницата, след като се върне в Орегон Сити… ако изобщо се върнеше. Решението му зависеше единствено от това, колко силни са чувствата му към Дона.

В Чейен Коул узна някои съкрушителни новини. Сиуксите нямали време да отпразнуват победата си при Литъл Биг Хорн. През юли хиляди северни шайени, които отивали да се присъединят към Лудия кон, един от великите вождове на сиуксите, при Паудър Ривър, били разбити от Пета кавалерийска армия на полковник Уесли Мерит при Уор Бонет Крийк. Победените шайени се върнали в агенцията на Червения облак.

На 6 септември генерал Крук атакувал сиукско селище при Слим Бътс, настоявайки вождът Американски кон да се предаде. Малко след това във всички агенции били конфискувани конете и оръжията на индианците. Последното унижение дошло, когато сиуксите били принудени да се откажат от свещената местност Блек Хилс и от всички ловни права извън границите на резерватите.

Коул се запита дали Бягащият лос е намерил убежище покрай Паудър Ривър или е бил принуден да се върне в пренаселената агенция на Червения облак. Една седмица бърза езда щеше да е достатъчна, за да стигне при Паудър Ривър. Десет дни, ако времето бъде лошо. Мисълта, че Бягащият лос може да е лишен от оръжията си за лов и от конете за езда, не му даваше мира. Индианците много се гордееха с конете си и с ловните си умения. Без тях те щяха да бъдат сведени до положението на просяци — да молят правителството за издръжка. Правителството накара индианците да направят това, което искаше, помисли горчиво Коул.

Дните ставаха все по-студени. Почти всяка сутрин земята осъмваше покрита със слана. За да се предпази от хапещия студ, Коул се бе облякъл от горе до долу с дрехи от еленова кожа, носеше подплатени с кожа мокасини, а наметалото от бизонска кожа му осигуряваше още топлина.

Първите индианци, които срещна, представляваха плачевна гледка. От разговора с вожда им Дивото куче той узна, че са се запътили на север, към Канада. Разбра и че преди дни една войскова част под командването на полковник Майлс е тръгнала да преследва бунтовните сиукси на Седящия бик, които се били оттеглили покрай Седър Крийк в територията Монтана. Когато вождът отказал да се върне в резервата, полковникът го атакувал. След двудневна битка две хиляди сиукси се предали, но самият вожд с няколко последователи избягал в Канада. Дивото куче каза на Коул, че вождовете, които армията не преследвала, се оттегляли в Канада.

Коул разпита за Бягащия лос и узна, че той не бил отвел хората си в резервата, че още се криел покрай Паудър Ривър, а може би вече бил на път към Канада. Коул благодари на вожда, сбогува се с него и продължи нататък. Надяваше се, че няма да стане нужда да догонва Бягащия лос чак в Канада, но ако се наложеше, щеше и това да направи.

Седмица след срещата с Дивото куче Коул стигна околностите на Паудър Ривър. Октомври беше към края си, вече падна и първият сняг. Припасите му привършваха, така че трябваше да отдели време, за да половува. Още не бе открил следите на Бягащия лос, когато попадна на един армейски патрул. Представи се за трапер и лейтенант Конрад му повярва. Каза му, че армията е тръгнала да издирва и последните разбунтували се индианци. Специално неговият патрул бил по следите на Седящия бик, един от най-силните вождове по северните равнини, и не били срещнали никакви други индианци.

Вестта, че армията е по следите на Бягащия лос, накара Коул да настръхне. Ако не намери скоро вожда, армията ще го открие. Коул знаеше всички места покрай Паудър Ривър, където можеше да се крие Бягащият лос. Някои бяха толкова отдалечени и недостъпни, че само някой извънредно опитен следотърсач би могъл да ги открие.

След два дни Коул се натъкна на лагера на Бягащия лос. В селото цареше огромно оживление. Хората се готвеха за продължително пътуване и Коул предположи, че това може да е само пътят към Канада.

Стражите го спряха още когато навлезе в теснината между два хребета. След като си каза името, го пуснаха да влезе в лагера. Мълвата за пристигането му плъзна сред хората и стигна до ушите на Бягащия лос. Вождът излезе от колибата си и побърза да го посрещне.