Кони Мейсън - Жената на разбойника

Дона влезе в дневната, нарушавайки размишленията на Ашли. Изглеждаше като собствения си призрак.

— Добре ли си? — запита тревожно Ашли.

— Коул заминава.

— Знам, той ми каза. Не се тревожи, ще се върне.

Устните на Дона се разтегнаха в тъжна усмивка.

— Не го искам. Той само ме използваше. Имам малко пари. Реших да се преместя в града, след като замине. Няма да ви се натрапвам повече, отколкото е необходимо.

— Не се натрапваш. Ти си жена на Коул, можеш да живееш тук колкото искаш.

— Не съм му жена.

Дона погледна внимателно Ашли, очаквайки тя да прояви презрение или най-малкото, да се учуди. Когато не видя никаква реакция, тя продължи:

— Аз съм негова курва.

— Не говори така за себе си! — избухна гневно Ашли. — Та вие сте се оженили по индианския ритуал!

— Коул ли ти го каза?

Ашли кимна.

— Едва тази сутрин. Би трябвало да се ожените пред мировия съдия веднага щом сте стигнали в цивилизования свят.

— Коул не е готов за това. Съмнявам се дали някога ще бъде готов. Какво още ти каза?

— Разказа ми за… бебето. Съжалявам. Сигурно си се чувствала съсипана.

— Той се съедини с мене заради детето ни. Не ме иска. Никога не е искал друго, освен тялото ми. Не ме обича достатъчно, за да се ожени законно за мене. Още тъгува за Утринна мъгла. Живях твърде дълго с един мъж, който не се интересуваше от мене. Няма да позволя да ми се случи втори път.

— Коул ще се вразуми и ще разбере, че ти си това, което иска.

Дона поклати глава.

— Докато стане така, ще бъде много късно. Няма да седя и да го чакам да реши дали ме иска в живота си или не.

— Моля те, не прави нещо, за което ще съжаляваш — посъветва я Ашли. — Остани тук колкото искаш. Не заминавай, без да си го премислила както трябва.

— Само за това мислих тази нощ. Ще те помоля за едно нещо. Не казвай на Коул за този разговор, нито че искам да замина.

— Дона, не мисля…

— Моля те! Обещай ми! Не искам Коул да ме увещава да остана при вас.

— Добре, щом това е от такова голямо значение за тебе — съгласи се Ашли. — Какво ще правиш? Къде ще отидеш?

— Ще си намеря работа в града. Ще правя каквото трябва, за да се издържам.

— Много обичаш Коул, нали?

Дона се усмихна замечтано.

— Обичам го с цялото си същество… и също толкова силно го мразя.

— Божичко, какво ти е направил?

— Питай него. Извини ме, не мога да говоря за това. — Тя стана и излезе забързано, оставяйки Ашли съвсем замаяна от изненада.

След малко Ашли потегли на кон към дъскорезницата, за да поговори с Коул.

— Какво си направил на Дона? — запита тя строго.

— Тя какво ти е казала?

— Нищо! Нищо не ми каза. Господи, Коул, как си могъл да я нараниш? Не си онзи брат, когото си спомням.

— Променил съм се в много отношения — отвърна Коул, — но никога не съм вдигнал ръка на Дона. Аз не малтретирам жените.

— Знам. Но има и други начини да нараниш една жена. Тя ми каза, че била твоя курва.

Коул премига.

— Не отричам, че връзката ни се основаваше на силно взаимно привличане, но ние не сме си безразлични. Дона никога не е била моя курва. Тя беше омъжена за Вървящия в сянката. Носеше дете от него. Той й даде всичко, което можеше да й даде от себе си. Аз също.

— Говориш така, сякаш в тебе има двама различни хора! — нападна го Ашли.

— В известен смисъл е така.

— Ама че си глупав, Коул. Един ден ще се събудиш. Моля се само да не е много късно.

— Не съм казал, че няма да се върна — възрази той. — Междувременно Дона ще е на сигурно място тук при тебе и Танър.

Ашли не го поправи. Беше дала дума на Дона и щеше да удържи обещанието си.

— Много важно е да намеря Бягащия лос. Той ми беше като брат. Безпокоя се за него. Освен това раздялата с Дона ще ми помогне да реша дали това, което чувствам, е любов или страст. Желанието ми към нея е като болест и ужасно ме плаши. Но не искам тя да страда поради моята нерешителност. Искам да получава моя дял от доходите от дъскорезницата, докато ме няма.

— Надявам се да намериш това, което търсиш — каза Ашли и се обърна. — За първи път в живота си съм разочарована от тебе.

— Съжалявам, Аш. Дона заслужава мъж, чието сърце да не се разкъсва от противоречиви чувства. Трябва да разбера накъде клони сърцето ми, преди да се обвържа.

— Запази си извиненията за пред нея — подхвърли тя през рамо, докато се отдалечаваше. — Довиждане, Коул.

В гласа му се долавяше тъга.

— Довиждане, Аш.

Една седмица след заминаването на Коул Дона събра нещата си и каза на Ашли, че тръгва.