Кони Мейсън - Жената на разбойника

Рамото го болеше доста. Беше се преуморил с копаенето.

— Седиш на тях.

Той скочи на крака.

— Какво?

Дона коленичи, бръкна в единия край на кухината и измъкна оттам чувал от зебло. Бутна го към Коул, сякаш беше пълен с нещо опасно.

— Ето, вземи ги! Получи каквото търсеше, сега си тръгвай.

Обърна се рязко и се затича към колибата, оставяйки Коул сам с парите, загледан след нея със слисано изражение. Бе дошъл тук само заради тях. Въпреки това се чувстваше объркан. Все едно беше малко дете и някой му бе взел бонбона от ръцете.

Въздъхна и тръгна бавно подир Дона. Когато влезе в колибата, тя беше заета да готви вечеря.

— Сега ли ще тръгваш, или ще чакаш до утре сутрин? — запита тя с безизразен глас.

Коул трябваше да размисли. Налагаше се да се съобрази с обстоятелствата, да вземе някакви решения. Не беше толкова просто, колкото звучеше от устата на Дона. Как така просто да си отиде и да я остави, като знае какво може да стане с нея, щом той замине? Ако не умре от глад, ще стане плячка на зверове в човешки облик. Всякаква паплач ще започне да се навърта около колибата й. Мисълта, че Дона може да потърси препитание в публичен дом, го накара да изскърца със зъби. Тя не беше курва. Просто беше правила това, което е трябвало, за да оцелее.

— Ако всичко при тебе е наред, ще остана за през нощта. Това копане доста ме умори.

Тя го погледна загрижено. Лицето му бе станало пепеляво. Видя петно от кръв на ризата му и разбра, че раната се е отворила. Какъв инат.

— Ти кървиш. Я седни. Ще ти сменя превръзката и ще видя колко си си навредил.

Коул седна послушно на единия от двата разклатени стола, а Дона се върна при печката, за да налее в една чаша гореща вода от чайника. Сложи водата на масата и намери чисто парче плат.

— Може да боли — предупреди го тя, докато махаше превръзката, залепнала за раната. Когато я свали, изохка. Краищата бяха подпухнали и кървави.

— Инфектирано ли е? — запита Коул, мръщейки се от болка, докато тя махаше остатъците от превръзката.

Дона прехапа устни, разглеждайки раната.

— Раздразнил си я, но не мисля, че е инфектирана. Това копаене…

— Можеше да го предотвратиш, само с една дума.

Срещна погледа му, без да трепне.

— Да, можех. Сега стой мирно, докато ти сложа нова превръзка.

Започна да действа мълчаливо. Прецени, че Коул е изтощен, затова не искаше да го изморява с разговори. Не че той щеше много да се заинтересува от това, което тя би казала… сега, щом вече имаше това, за което бе дошъл. Здравият разум й подсказваше, че вниманието и загрижеността му са били само уловка, за да намери парите. Мъжете бяха еднакви. Всичките им намерения бяха нечисти. Зад всичките им постъпки се криеха задни мисли.

— Готово — каза тя и отстъпи назад, оглеждайки постижението си с критично око. — Не се движи. Вечерята скоро ще бъде готова.

— Благодаря.

Коул искаше да каже още нещо, но нямаше право. Искаше да й каже, че ще я защитава, но не беше вярно. Искаше да каже, че след като си замине, всичко с нея ще е наред, но не беше свикнал да лъже. Искаше… О, господи, като помислеше за това, което наистина искаше от Дона, му ставаше едновременно горещо и студено.

Вечеряха и Коул стана да помогне на Дона да отнесе чиниите в умивалника. Беше се стъмнило и газената лампа пъдеше сенките към най-далечните ъгли.

— Недей — изрече рязко Дона. — Уморен си. Върви да легнеш. Аз ще спя на постелките тази вечер.

— Дона — каза Коул и я обърна към себе си, — не искам това и ти го знаеш. Искам да легнеш в леглото при мене. Искам да се любя с тебе.

Усещаше горещите му ръце на раменете си, пламъци плъзваха по цялото й тяло. Тя вдигна очи към него. Острите очертания на скулите му се виждаха ясно под изпънатата кожа, премигващата светлина правеше лицето му още по-сурово, а очите му искряха със смарагдов блясък. Дона съзря жаждата му и в гърдите й нахлу страх.

— Боиш ли се от мене, Дона? Не трябва. Разбирам, че мъжете са ти причинявали само болка, но искам да променя това. Ела в леглото с мене. Нека ти покажа, че не всички мъже са животни. Знаеш ли какво искам да направя с тебе?

Дона се ококори смаяна. Не можеше да говори, не можеше да мисли. Само успя да поклати отрицателно глава.

— Ще ти кажа — и Коул я привлече към бедрата си, за да й докаже колко я желае. — Няма да боли, ще има само наслада. — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Знаеш ли, че имаш хубави гърди? Видях те веднъж гола. — Тя ахна, но той продължи. — Последвах те до брега на реката и те гледах как се къпеш. Искам да те галя цялата, с ръце и с устни. Искам да вкуся всеки инч от тебе. Искам да взема гърдите ти в устата си и да смуча зърната ти. Искам да те чуя как стенеш и викаш името ми с радост, а не с болка.