Кони Мейсън - Жената на разбойника

… Искам да те доведа до кулминация с уста и с ръце. Знаеш ли колко хубаво може да бъде това? Не, по изражението ти виждам, че не знаеш за какво говоря. Но ще разбереш, ако ми позволиш да ти покажа. Най-хубавото ще дойде, когато бъда вътре в тебе. — Той затвори очи и стисна силно раменете й. — Когато бъда в тебе, ще те доведа бавно до върха и това ще бъде много по-красиво от всичко, което някога си познала.

— Не! Спри! — викна Дона и запуши уши. — Лъжеш! Получи каквото искаше. Защо ме измъчваш?

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Коул, копнеейки да вкуси устните й. — Може би защото съм близо до тебе и също се измъчвам.

— Аз съм грозна и слаба, и… и съм метиска.

Коул поклати отрицателно глава.

— Ти си красива. — Взе кичур от дългата й коса, поднесе го към устните си и го остави да се плъзне между пръстите му. — Косата ти е като коприна. Черна като нощта и уханна като нея. — Целуна я по устните. — Устата ти е сочна и мека, мога да я целувам до безкрай. — Взря се в очите й. — Очите ти са толкова сини, че съперничат на небето. — Докосна бузата й, после бавно плъзна ръце надолу и обгърна гърдите й. — Кожата ти е гладка и златиста. Вярно е, че си малко слабичка, но имаш съвършени гърди. Не искаш ли да разбереш какво е да легнеш с човек, който ти се възхищава?

Дона поклати глава, за да изгони от нея греховните картини, които Коул бе изградил в представите й. От тях цяла пламваше отвътре. Почувства как тялото й омеква и се опита да не обръща внимание на туптящото усещане между бедрата си. Удоволствие с мъж? Има ли изобщо такова нещо? Тя се съмняваше, въпреки че тялото й го желаеше. Явно Коул дълго време не бил с жена и тъй като тя сега е наблизо…

— Не вярвам на нищо от това, което каза — възрази тя, изтръгвайки се от ръцете му.

Опасно беше да стои толкова близо до него. Разсейваше се, не можеше да мисли ясно.

— А би трябвало — каза Коул с искрено съжаление в гласа.

— Не мога — протестира Дона, връщайки се към чиниите. — Утре си заминаваш. Дори да е вярно това, което ми наговори, не мога да направя това, което искаш. Аз не съм курва. Били не…

— Какво Били?

Тя вдигна рамене. Какъв смисъл имаше да казва на Коул, че всъщност е девствена?

— Няма значение, не е важно.

— Да не би Коб и хората му да са ти направили нещо?

Тя го погледна с крайчеца на окото.

— Какво те интересува?

Въпросът й го стресна. Наистина… Не я познаваше толкова отдавна, та това да го засяга. Но за своя изненада установи, че Дона не му е безразлична.

— Аз не съм някой безсърдечен мръсник. Имах да свърша една работа и я свърших.

Дона го загледа с неразгадаемо изражение.

— Щом искаш да тръгнеш утре, трябва малко да си починеш. Не си толкова силен, колкото смяташ. Загуби много кръв.

— Може би си права — каза Коул и се обърна. Не можеше да убеди тялото си, че не я желае. — Тази вечер ще спя на постелките. Това е твоята къща, твоето легло — нямам право да ти ги отнемам. Лека нощ, Дона.

Тя не посмя да отвори уста. Думите му я объркваха. Само като си помислеше за тези неща, долу ниско в корема й почваха да пърхат пеперуди. Докато той й говореше какво иска да направи с нея, тя осъзна, че копнее да изпита тези неща поне веднъж в живота си.

Докато Коул се събличаше и се пъхваше под завивките, Дона гледаше настрани. Доизми чиниите, изгаси лампата, навлече нощницата и си легна. Нощта бе много топла, тя не можеше да заспи и само се въртеше. Почака Коул да заспи и когато чу равномерното му дишане, стана от леглото. Напипа парче сапун и една кърпа и излезе от колибата.

Коул моментално се събуди от тихите й стъпки. Отвори очи точно навреме, за да види бялото петно, изчезващо през вратата. Премести поглед към торбата с парите, която лежеше до него. Беше си на мястото. Дона не се бе опитала да я открадне. Той стана, бързо обу панталоните и ботушите и я последва. След миг разбра, че тя се е запътила към реката.

Дона спря на брега да се порадва на играта на лунните лъчи върху къдрещата се водна повърхност. Гледката бе омагьосваща. Тя вдигна лице към свежия ветрец, усещайки с наслада как прохлажда кожата й. Нощницата лепнеше по нея, очертавайки всяка извивка на тялото й.

Коул стигна до реката и застина на място; разбра, че Дона е дошла просто да се изкъпе. Заповяда си да се отдалечи. Но после тя съблече нощницата и добрите му намерения се изпариха. Тя изглеждаше като златна богиня, с отметната назад глава и лице, окъпано в лунни лъчи. Развълнуван от гледката, Коул въздъхна, когато тя влезе в реката.