Кони Мейсън - Жената на разбойника

Дона потопи глава в спокойно течащата река и я насапуниса. Бе затворила очи, затова не видя Коул, който се приближи и седна на пъна, в който доскоро бе стояло скрито нечестно спечеленото съкровище на Били Коб.

Грациозна е като газела, помисли Коул, когато Дона изви гръб и потопи коса във водата, за да я изплакне. Затаи дъх, като я видя да загребва вода с шепи и да плиска гърдите си. Подтикван от бушуващото си желание, той свали ботушите и панталоните и влезе във водата.

Дона чу шум зад себе си, обърна се и отмахна дългата коса от очите си. Видя, че е Коул, и отначало почувства облекчение. Против волята си плъзна поглед към слабините му и облекчението се превърна в шок. Той беше се втвърдил, ужасно възбуден. Очите й проследиха ивицата къдрави косми, които слизаха от широките му гърди към стегнатия корем, и накрая спряха върху члена му, който се издаваше, втвърден и набъбнал, насред гнездо от по-тъмни косми.

— Мога ли да дойда при тебе? — запита Коул и нагази във водата, приближавайки се към нея. — Една баня много ще ме освежи.

— Мислех, че спиш.

— Спях, докато не те чух да излизаш от колибата. Искаш ли да ти измия гърба?

— Разбира се, че не! Оставям ти цялата река. Аз свърших.

И тръгна към брега, държейки се далече от него. Изведнъж кракът й пропадна в някаква дупка и тя потъна. Изплува, плюейки вода.

Коул я подхвана и я притегли към себе си.

— Добре ли си?

— Ще бъда, когато ме пуснеш. — Погледът й попадна на превръзката, закриваща раната му. — На твое място нямаше да я мокря. Откритите рани винаги могат да се инфектират.

Вместо да отговори, Коул я взе на ръце и я понесе към брега.

— Какво правиш?

— Избягвам инфекцията.

— Пусни ме.

Когато се докосна до Коул, Дона почувства, че кожата й пламва. Разтревожи се. Никога преди не бе изпитвала желание и не знаеше какво да прави.

Той се засмя.

— Много добре.

Впи напрегнат поглед в нея, докато голото й тяло се плъзваше надолу, плътно притиснато до неговото, за да й позволи да усети твърдостта на слабините му.

После вдигна лицето й към себе си и я целуна, впил устни в нейните. Целува я дълго и страстно, хапейки нежно устните й, докато Дона най-накрая ги открехна, за да поеме езика му. Целувката сякаш нямаше край, езикът му се вмъкваше и измъкваше в същия ритъм, в който слабините му се притискаха към нейните. Досега тя не бе знаела, че може да има и такива целувки, че може да съществува такова божествено усещане.

Когато той се откъсна от нея, Дона трепереше така силно, че не можеше да направи и крачка. Погледна към нощницата си, която лежеше на тревата, само на няколко крачки от нея. Коул разбра затруднението й, грабна дрехата и й я подаде.

— Май не съм ти толкова безинтересен, колкото си мислиш, момиче. Защо трепериш?

Треперя, защото ме караш да мечтая за неща, които не разбирам.

— Студено ми е — изрече Дона със задавен глас, докато обличаше нощницата през главата си и я спускаше по голото си тяло.

— Лъжеш — предизвика я Коул. — Искаш ме, но те е страх да си го признаеш.

Тя го погледна, съвършено объркана, после се обърна и побягна.

Коул влезе в колибата и видя Дона застанала до леглото. Стоеше вцепенена в кръга златиста светлина, хвърлян от лампата, с изплашено и несигурно изражение. Сърцето му почти спря да бие, когато тя пристъпи към него с такава решителност, от която дъхът му замря.

Дона знаеше какво предлага на Коул. За няколкото минути, достатъчни, за да стигне от реката дотук, тя бе взела стряскащо решение. Искаше той да й покаже какво е страстта. Искаше да разбере какво е любовта с мъж, различен от Били Коб колкото денят от нощта. Нямаше представа какво й готви животът, след като Коул си отиде, затова искаше да отдаде девствеността си на онзи, когото сама е избрала. На мъж, който ще я вземе нежно, а няма да я изтръгне насила от нея.

Тя застана пред него, плахо хвана ръката му и я вдигна към гърдите си. Мъчителна въздишка се изтръгна от гърлото на Коул.

— Какво става, Дона?

Тя облиза пресъхналите си устни. И в най-разюзданите си мечти не си бе представяла, че доброволно ще се отдаде на някой мъж.

— Аз… искам всичко, което ми обеща, Коул. Поне веднъж в живота си искам да почувствам наслада.

Коул остана като гръмнат. Думите й така го възбудиха, че трябваше с усилие на волята да се сдържи да не я хвърли на леглото и да я прониже яростно. За щастие, здравият разум надделя. Ако се съди по думите на Дона, тя никога не бе изпитвала наслада; искаше му се именно той да й покаже върховното удоволствие, да я доведе до него бавно, с нежни ласки и милувки. Молеше се да издържи, да успее да забави собственото си удовлетворение, докато тя не постигне своето.