Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Трябва да ми обясниш.

Дона се направи, че не разбира.

— Аз… нямам представа за какво говориш.

— Мисля, че имаш. — Изправи се рязко, запали лампата и я поднесе към леглото. Разтвори краката й и се вгледа в кървавите петна по бедрата й, после в своя член, още мокър от девствената й кръв. — Ти беше девствена, момиче. Не си спала с мъж. Изобщо. Защо, по дяволите, не ми каза?

Дона се сви.

— Не мислех, че има значение. Каза, че ще ми покажеш какво е наслада и го направи. Забрави девствеността.

— Страшно ми се иска да можех. — Остави лампата до леглото и седна при нея. — Чакам.

Дона въздъхна, не й се искаше да разкрива срама си пред Коул, но не можеше да направи нищо. Били я бе обвинявал, че е ненормална, но Коул току-що бе доказал обратното. Тя бе реагирала експлозивно на ласките му, бе получила наслада и бе дала наслада. Поне мислеше, че на Коул му е харесало онова, което двамата бяха направили.

— Били никога не ми е бил истински съпруг — избъбри Дона. — Обвиняваше мене за това, че не може да бъде мъж. Казваше, че не съм достатъчно жена, за да го удовлетворя. Но вината беше изцяло негова. Веднъж, когато беше много пиян, ми каза, че са го ранили при един банков обир. Много отдавна. Ранили го на такова място, че не му било възможно да…

Коул слушаше смаян.

— Става ми ясно. Значи, Коб не е бил наред като мъж.

Дона почервеня и отмести очи.

— Курвите му правели някои неща, но аз отказах.

— И той те биеше, когато не е можел да спи с тебе както трябва — предположи Коул.

— Изливаше гнева и огорчението си върху мене. Биеше ме, когато искаше секс и не можеше да го направи. Биеше ме дори ако погледна някой от неговите хора. Лъжеше, че правим в леглото всякакви неща, за да изглежда, че редовно спи с мене. Единствената причина, поради която не ме делеше със своите хора, беше страхът, че ще разберат, че съм девствена. Не искаше репутацията му на мъжкар да пострада.

— Защо, по дяволите, се е оженил за тебе, след като не е можел да те използва така, както е искал?

— Бях много млада — изрече бавно Дона. Очите й се замъглиха от спомена за времето, когато беше наивно момиченце. — Били се надяваше, че младостта ми ще му даде сили, но не стана така. Хората му не подозираха, че е половин мъж. Държеше ме като доказателство за мъжествеността си. Разправяше лъжи за това, какво правел в леглото с мене, но бях благодарна, че не ме дава на своите приятелчета.

Колкото повече чуваше Коул, толкова повече му се искаше да съживи Били Коб и да го нареди така, както никога досега. Искаше да го смачка като насекомо, да го къса парче по парче и да му причинява невъобразима болка.

— Защо не избяга, когато Коб го е нямало? Можеше да се обърнеш към закона.

Дона се изсмя подигравателно.

— Бях на петнайсет години. Ужасно се страхувах от Били. Страх ме беше от това, което може да ми направи, ако избягам и ме хване. Освен това, нямаше къде да отида. Страхувах се да не попадна в затвора само защото съм жена на Били. Ако идех при баща си, той щеше или да ме върне при Били, или да ме продаде на някой друг, също толкова жесток. Като станах по-голяма и по-умна, разбрах, че трябва да избягам или да рискувам Били да ме пребие до смърт. Няколко пъти се опитвах да бягам. Не стигах далече. Били винаги ме намираше и ме биеше толкова жестоко, че дни наред не можех да помръдна.

Коул не можеше да понася да слуша повече как Дона е страдала в ръцете на Били Коб. Когато тя захлипа, той я прегърна и я залюля нежно.

— Не плачи, любов моя. Забрави Коб. Той вече никога няма да те нарани. Заровен е в Буут Хил, точно където му е мястото.

— Но има други като него — изхълца Дона.

Замислила се бе за бъдещето си. Щом Коул си замине, ще я нападнат такива негодници като Били. Сам и Спайдър все още се навъртаха наоколо. Къде да се скрие от тях?

— Те няма и с пръст да те докоснат — обеща Коул.

Вече бе решил, че няма да я остави сама и незащитена. Не беше обмислил още подробностите, но в главата му се зараждаше идея; идея, която щеше да я отдалечи от пътя на злото. Само трябваше да я накара да се съгласи. А дори да не се съгласи, ще направи каквото е нужно, за да осигури безопасността й.

Дона искаше да вярва на Коул, но знаеше как постъпват мъжете, а по света подобните на Били Коб бяха повече от тези като Коул Уебстър. Освен това, какво можеше да направи Коул, за да я защити, когато се заеме с друга задача? Нищо. Абсолютно нищо.

— Повярвай ми — настоя той, забелязвайки скептичното й настроение.