Кони Мейсън - Жената на разбойника

Той обърна лицето й към себе си с възможно най-нежното движение. Устните й бяха набъбнали и влажни. Привлече я отново в прегръдките си и я целуна. Вкусът на устните й бе свеж, тайнствен и невинен. Целувката му стана по-дълбока, езикът му проникна през бариерата на зъбите й в кадифената гладкост на устата.

Дона се опита да преодолее замайването от тръпчивата, изгаряща топлина на целувката на Коул, която прогонваше от ума й всички свързани мисли. Трябваше да прекрати тази лудост. Не беше редно. Това чувство беше толкова прекрасно, че сигурно беше греховно. Тогава, сякаш внезапно плисната със студена вода, Дона осъзна, че Коул я съблазнява със замайващия си чар, за да изтръгне от нея тайната — къде е скрил парите Били.

Когато той накрая се откъсна от устните й, тя видя пламъците на страстта в дълбините на смарагдовите му очи.

— Искам те, Дона. Повярвай ми, няма да те нараня.

Дона се дръпна назад разярена.

— Няма да ме накараш със съблазън да ти дам това, което искаш. Върви си и ме остави.

— Това ли си мислиш? Смяташ, че те прелъстявам, за да ти изтръгна тайната? Ужасно грешиш, момиче. Искам те за себе си. Напълно осъзнавам в какъв ад си живяла с Коб. Искам да ти дам нежност, каквато никога не си познала. Любенето може да носи наслада. И за мъжете, и за жените. Това, което Коб и неговите хора са правили, е било само животинско съвкупление. А аз искам да се любя с тебе.

Думите му звучаха толкова искрено, че на Дона й се искаше да им повярва. Тя наистина не бе познала нито мило отношение, нито наслада. Нямаше представа, че жените могат да харесват отвратителния акт, който Били се опитваше да направи с нея. Не се и съмняваше, че ако се люби с Коул, ще бъде точно така, както той го описваше, и може би дори още по-хубаво. Но тя не беше дете, което си мечтае за любов и щастие. На собствен гръб бе научила, че фантазиите не съществуват. Съществуваше само действителността, а с нея идваха болката, разочарованието и самотата.

Тя се дръпна доста далече от Коул, по-скоро от предпазливост, отколкото от страх. Не мислеше, че той ще й направи нещо, но от опит знаеше, че мъжете променят настроението си, когато не получат онова, което искат. Откъде да знае дали и Коул не прилича на Били в това отношение?

— Не. Няма да ти позволя да направиш това.

— Плашиш се, че ще ти причиня зло ли? Казах ти, че никога не насилвам жена, която не ме иска.

Коул усети как напрежението се оттича от нея и се запита какво ли й е направил Били, за да породи у нея такъв ужас от физическия контакт. Знаеше, че я е биел. Но сигурно имаше и други неща, прекалено ужасни, за да се говори за тях. Дръпна се от нея, докато тя отстъпваше към ръба на леглото.

— Съжалявам, Дона. Не искам и аз да превръщам живота ти в ад. Спи сега. Няма да те притеснявам.

Дона се успокои, усещайки твърдото тяло на Коул, изтегнато до нея. Макар че думите му забележимо намалиха страховете й, все пак остана разочарована. Дълбоко в себе си знаеше, че пропуска нещо чудесно, като отказва на Коул, но не се решаваше да му се поддаде. Интуицията й подсказваше, че той ще бъде добър с нея, но след като бе понасяла грубиянското отношение на Били, не можеше да допусне дори мисълта за интимност. С радост би прекарала остатъка от живота си неомъжена, ако това означаваше да не се подчинява на господството на някой мъж.

— И аз съжалявам, Коул, но така трябва да бъде. Не мога да понеса да бъда докосвана по… този начин.

Коул не смяташе така, но си замълча. Когато бе докоснал Дона, тялото й бе откликнало с жажда. Бе узряла за любовта. Той искаше да й покаже колко хубаво може да бъде отношението между мъж и жена, когато мъжът дава наслада на своята жена. Но нямаше да насилва нещата. Тялото му още бе твърдо и пулсиращо; искаше Дона повече от която и да било друга жена след Утринна мъгла. Затвори очи и леко изстена.

Дона чу стона му и усети лека вина. Но чувството не трая дълго. Знаеше, че Коул я смята за курва. Доста често бе намеквал за предполагаемите й интимни отношения с приятелчетата на Били. Господи, само да знаеше, помисли тя с горчивина. Лъжите на Били за сексуалния й апетит и ненаситността й бяха отвратителни. Той беше прекалено горд, за да признае, че не може да се изявява като мъж. Държеше хората си настрани от нея само защото се страхуваше, че те ще разберат, че е още девствена, и това ще срине представата за мъжествеността му.

Миг преди сънят да я грабне, Дона усети леко любопитство. Част от съществото й искаше да изпита онези неща, за които бе говорил Коул. Но останалата част се страхуваше от чувствата. След като Коул си тръгнеше, тя щеше да остане съвсем сама, щеше да разчита единствено на себе си. Не искаше да зависи от него или да свикне да се нуждае от него. Здравият разум й казваше, че ако позволи на Коул да се люби с нея, това завинаги ще промени живота й.