Кони Мейсън - Жената на разбойника

Дона го огледа критично. Не изглеждаше слаб. Изглеждаше учудващо добре за мъж, който е бил прострелян и е изкарал треска. Сигурно е здрав като слон.

— Ще спя на постелките — отвърна тя кратко.

Вярваше на Коул повече, отколкото на всеки друг мъж, но не дотолкова, че да спи до него цяла нощ. А може би не вярваше на себе си?

— Не! Аз ще взема постелките — каза Коул с нетърпящ възражение глас. — Или ще спим и двамата на леглото, или аз ще спя на пода. Ти избирай.

— Да спя с мъж не е… Няма да…

— Не съм Били Коб. Нищо няма да ти направя. За разлика от съпруга ти и неговите хора аз вземам жените само ако са съгласни. Само предлагам да спим двамата на леглото. В противен случай ще изкарам някак си и на пода.

Тъй като Дона не каза и дума, Коул се надигна малко сковано. Дълго бе седял, помисли той, докато се отправяше, олюлявайки се, към ъгъла, за да си вземе постелките. Тъпата болка в рамото се бе превърнала в болезнено пулсиране и ако не легнеше скоро, вероятно щеше да се строполи.

Дона гледаше как Коул се влачи към леглото и усети лека вина. Логично беше да спят двамата на леглото, така че защо й беше да се държи като глупаво дете? Ако й бе позволил да използва постелките, нямаше да се скарат, но Коул беше достатъчно джентълмен, за да се настани на леглото, а нея да остави на пода.

— Чакай! Ще спим на леглото. Но само докато закрепнеш достатъчно, за да можеш да спиш на пода.

— Дадено — съгласи се Коул, смени посоката и се стовари на леглото.

Заспа миг след като се отпусна на възглавницата.

Тъй като бе заспал много скоро, Дона реши да не го буди, за да му сменя превръзката. Помисли да си легне облечена, но не можа да понесе мисълта, че ще намачка безобразно новата си рокля. Тъй като се боеше да не би Коул да се събуди, докато тя се преоблича, навлече огромната нощница и се съблече под нея. После се настани на леглото и легна колкото можеше по-близо до ръба.

Докато спа предната нощ в прегръдките на Коул, Дона разбра нещо. Можеше да бъде невероятно приятно и успокояващо да спиш в прегръдките на един мъж, стига да е подходящият. Гнусеше се да спи до Били. Когато се върнеше в колибата, той обикновено се опитваше да бъде мъж, но не успяваше. Тогава започваше да ругае, да я бие, изригваше я от леглото и я караше да спи на голия под. Беше безкрайно благодарна, че Били толкова рядко се вясваше в колибата.

Макар че се бе унесъл, Коул усети как Дона се настанява до него. Почувства топлината й, вдъхна свежия й, естествен аромат и се обърна към нея в съня си. Посегна, взе я в прегръдките си и я притегли към себе си. Наполовина заспала, тя понечи да се дръпне, но после се сгуши до него, сякаш това беше най-естественото нещо на света.

Коул се разсъни, беше тъмно и хубаво. Не можеше да си спомни откога не е бил така спокоен. Жената в ръцете му бе топла и ухаеше приятно. Една твърда гръд изпълваше дланта му и той погали зърното, което щръкна безсрамно под ръката му.

Утринна мъгла.

Щеше да произнесе на глас името й, но се опомни. Утринна мъгла беше мъртва. Жената до него се казваше Дона. Дона с дългата черна коса и невинните сини очи, в които се четеше вековната мъдрост на Ева. Уязвимата Дона. Бе познала много мъже, но въпреки това изглеждаше недокосната.

Ръката му се плъзна по гърдите й, погали ги нежно, неспокойно, търсещо. От гърлото му се изтръгна стон, когато почувства как зърното се втвърдява под дланта му. Не можейки да спре, той я положи по гръб. Дона измърка сънено и се опита да се обърне настрана. Той я задържа, искаше я, имаше нужда от нея толкова много, че по гърба му изби пот и ниско в корема му затуптя болезнено.

Дона се размърда. Усети топлина; тялото й бе сгорещено и неспокойно. Не беше съвсем будна, но и не спеше. Чувстваше се много странно. Непознати усещания правеха крайниците й тежки и неподвижни.

Коул я задържа, докато пак се успокои. После леко се отпусна върху нея, а устните му намериха зърното й през разнищената нощница. Обгърна го леко и го засмука. Усмихна се, когато я чу да простенва. После почувства как тя трепна силно и разбра, че се е събудила.

Дона опря ръце в гърдите му.

— Какво правиш? Боже господи, какво правиш с мен?

Коул вдигна глава и я погледна. Виждаше ясно лицето й в лунната светлина и стреснато осъзна, че очите й са широко отворени и изпълнени с ужас.

— Събуждам те за екстаза. Не се плаши, няма да ти сторя нищо лошо.

От устните на Дона се откъсна лек, трепкащ звук. Беше неговото име. То бе достатъчно, за да помете преградата на добрите намерения на Коул.