Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Обичам те, Дона. Искам винаги да бъдем заедно.

Дона го погледна втренчено, с безизразно лице.

— Не ти вярвам.

Тя искаше да му повярва, но се страхуваше, че ако остане с него, отново ще го загуби. Нямаше да може да понесе това за втори път. В нея растеше дете, което трябваше да пази и да възпитава. Не можеше да вярва на Коул, че ще започне нормален живот с нея и тяхното дете.

Отчаяно искайки да й докаже, че всичко казано от него е вярно, Коул силно я притисна към себе си. Очите му искряха, устата му се притисна свирепо към нейната. Студеният въздух в стаята само правеше устата му още по-гореща, докато жадните му целувки разклащаха самите устои на съществото й. Той нечестно се възползваше от уязвимостта й, крадеше волята й и се подиграваше на съпротивата й.

Целувките му станаха още по-дълбоки. Дона се съпротивляваше срещу подтика да се поддаде на страстта, която той се мъчеше да възпламени у нея. Но тази битка бе обречена. Устните й се разтвориха от само себе си, отстъпвайки пред нежното нападение на неговия език. Той трептеше в устата й, подпалвайки огньовете на желанието в цялото й тяло. Отдавна не бе лежала така в прегръдките на Коул и сега усещаше мощта на ръцете му и неподозираната наслада да поема тялото му в своето.

— Искаш ме, знам, че е така — прошепна той до устните й.

Отказът й прозвуча фалшиво дори в собствените й уши.

— Може би някога съм те искала, но сега не съм онази жена, която ти напусна. След като ме изостави, бях принудена да оцелявам в един свят, за който не знаех нищо.

Коул се почувства виновен за всичките й несгоди. След като я бе оставил, тя се бе задълбала в себе си, беше се свила в черупката си, скривайки чувствата си от света, в който сега живееше. Той отчаяно затърси начин да пробие защитната броня, с която се бе обградила.

Отчаяние бушуваше в гърдите му, докато я притискаше към себе си с всичка сила. Зацелува я отново и отново, опитвайки се да спечели тялото й, след като бе загубил душата й. Устата му се плъзна по нейната, поглъщайки мекотата й, но този път по-настоятелно. Целувката му можеше да се сравни единствено с горещината, която би накарала метал да се стопи. Обсипа с целувки устните й от край до край, мачкаше ги и ги разтваряше властно, за да проникне дълбоко навътре с езика си.

Ръцете му поглаждаха тялото й с дълги равномерни движения, от което в дъното на корема й се събираше топлина на талази. Тя почувства как устните му засмукват зърната й и изведнъж разбра, че той е разкопчал дрехата й отпред, разголвайки гърдите й, за да станат достъпни за лакомата му уста.

— Коул, не искам това! — Но трепетът в гласа й опровергаваше думите.

Без да обръща внимание на протестите й, той вдигна полите й и прокара ръка по триъгълника от меки къдрави косми на мястото, където се съединяваха бедрата й. Ръката му ставаше все по-дръзка, изследвайки нежната плът между бедрата й. Устните му се разтеглиха в бавна усмивка, когато тя извика, притискайки слабините си към ръката му.

— Кажи ми, че не ме искаш, любов моя. — И той пъхна един пръст в нея.

Протестът на Дона замря в сподавен стон, когато огнени езици близнаха краищата на нервите й. Тя чувстваше как мъзгата й потича и я подготвя да го приеме, в нея избухна огорчение.

— Не е често — изхлипа Дона. — Знаеш как да накараш тялото ми да те иска.

— Винаги си ме искала, любов моя. Не ми се отказвай сега. Обещавам да бъда най-добрият съпруг, за който би могла да си мечтае всяка жена.

Тя завъртя глава в яростно отрицание, неспособна да говори, тъй като пръстите му вършеха своята магия там долу, а устните му жадно засмукваха зърното й.

Изведнъж Коул сграбчи роклята й с две ръце и я издърпа. Така сръчно, че тя остана без дъх, той смъкна фустата, корсета и долната риза. Обувките и чорапите останаха последни. После и той бързо свали дрехите си, още мокри от дъжда. Когато се върна при нея, Дона се опита да му се откопчи, но той я хвана и я задържа, притисната плътно към бушуващата топлина в тялото му.

— Спокойно, любов моя. Няма да те нараня. Искам да те любя. Мечтаех си за този миг още от деня, когато напуснах Орегон Сити.

— Не трябваше да заминаваш — нападна го Дона.

— Ако не бях заминал, може би никога нямаше да разбера колко много те обичам.

Устата му заглуши сърдитото й възражение. Съблазнителните му целувки отнеха и последните остатъци от контрол над сетивата й. Устните му вкусваха нейната устава после гърдите й, засмукваха ги, след това се спускаха надолу към корема и гъстите къдрави абаносови косми там, където се съединяваха бедрата й. Дона затаи дъх, боейки се той да не забележи леката издутина, където бебето лежеше под сърцето й, но устата му я отмина, за да намери малкото съкровище, скрито във влажните листенца на женствеността й.