Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Двеста долара!

В гласа на Коул се долавяше желязна нотка, сякаш предизвикваше останалите да дадат повече от него. Никой не се обади. Този, който бе предложил стоте долара, изглеждаше така, сякаш на драго сърце би разкъсал Коул, но когато погледна в святкащите му зелени очи, това желание веднага го напусна. Оттегли се настрана при другите.

— Вярно ли чух, че току-що предложихте двеста долара, господине? — запита Портър, който не беше си представял, че ще има такъв късмет.

— Напълно вярно.

— Покажете ми какъв цвят имат парите ви.

Когато видя Коул да си пробива път през тълпата мъже, които наддаваха, за да спечелят благосклонността й, Дона загуби ума и дума. Бе сметнала, че го вижда за последен път тогава, преди няколко месеца. А ето го сега тук — наддава хладнокръвно за нея, сякаш е най-обикновена курва. Видя смутена как Коул брои парите и ги връчва на Портър.

— Твоя е, страннико. Дано ти се услади да я разтопяваш. Само за оня щастливец Джонсън се е прежалила досега.

Коул прострелваше Дона със святкащия си зелен поглед. Тъмни вихри бушуваха зад зениците му, докато я оглеждаше изпитателно. Не трябваше човек да умее да чете мисли, за да разбере какво се върти в главата му. Дона събра целия си кураж и дръзко отвърна на погледа му. Той за кого се мисли? Няма никакво прави да я съди и да я осъжда. Тя вдигна предизвикателно брадичка.

— Никъде няма да ходя с този мъж.

Коул се усмихна. Дълга, бавна усмивка, която опровергаваше думите й.

— О, не напротив, ще дойдеш.

Той я грабна на ръце и се запъти нагоре по стълбите.

— Коя е нейната стая? — извика през рамо.

— Втората врата вляво — отвърна Портър, броейки парите, които му бе подхвърлил Коул. — Твоя е до края на нощта. И никакви грубости, никакви синини — викна той след него. — Никакви белези на видими места.

— Пусни ме, дяволите да те вземат!

Коул я изгледа косо, без да каже нищо. Лицето му бе сурово, очите студени и гневни. Ритна вратата на стаята й, за да я отвори, и я затръшна след себе си. После безцеремонно я стовари на леглото.

Дона го изгледа непокорно.

— Загуби правото да командваш живота ми, когато ме напусна.

— А ти с кого от ония долу би предпочела да легнеш?

— С никого! Това наддаване не го измислих аз.

— Оня там долу, с шарените дрехи, каза, че работиш тук.

— Така е. И не ме гледай така осъдително. Трябва някак си да се издържам. Само тук се решиха да ме вземат на работа.

Той я изгледа яростно, със свирепо блеснали очи.

— Харесва ли ти всяка нощ да лягаш с различен мъж? Ако знаех, че искаш да си изкарваш хляба като курва, щях да те оставя в Додж Сити.

Обидните думи на Коул накараха чашата на търпението да прелее. Той се бе надвесил над нея, съвсем близо, и изригваше оскърбленията си. Тогава Дона сви юмрук и замахна към него, а когато юмрукът й срещна челюстта му, изкънтя силен удар. Той отстъпи назад и се разрази в проклятия, търкайки удареното място с длан. Ръката я заболя ужасно. Ударът може би бе наранил повече нея, отколкото него, но така или иначе укроти гневния изблик на Коул. Все още търкайки челюстта си, той приседна на леглото. Дона се дръпна възможно най-далече от него.

— Нищо няма да ти направя. Само искам да ми отговориш. Първо, кой е тоя Джонсън, дето бил спечелил благоволението ти?

Тя се изсмя.

Коул се намръщи.

— Какво толкова смешно има?

— Ти си смешният. Не позна ли името на най-добрия си приятел?

Коул замълча шокиран. Когато си възвърна дар слово, думите буквално избухнаха като вулкан от устата му.

— Ти се чукаш с най-добрия ми приятел? Какво, по дяволите, прави Санди в Орегон?

Дона подскочи оскърбено.

— Махай се оттук! Веднага изчезвай!

Коул я погледна с присвити очи.

— Платих двеста долара за тялото ти, нали не си забравила. Преди да си спечелиш тия пари, искам някои отговори. Повтарям, какво прави Санди в Орегон?

— Не съм сигурна. Каза, че иска да си опита късмета тук. Работи за Танър.

— Много добре. Да оставим тая тема за малко. Защо си напуснала дома на сестра ми? Можеше да живееш с моя дял от печалбите от дъскорезницата, докато ме няма.

— Това трябваше значи да бъде заплащането за услугите ми, така ли? — избухна Дона. — Използва ме и после ме захвърли. Сестра ти е твърде почтен човек, за да й се натресе на врата изхвърлената курва на брат й.

Тръпка разтърси цялото тяло на Коул. Така ли мисли Дона за себе си? Затова ли я намери тук да продава тялото си? Никога не я бе смятал за своя курва. Беше се върнал от бреговете на Паудър Ривър, за да се извини. Искаше да се ожени за нея.