Кони Мейсън - Жената на разбойника

Ашли и Танър оценяваха добрите качества на Санди. Разбира се, биха искали самите те да отгледат детето на Коул, но тъй като на Дона й бе неудобно да отиде да живее у тях, значи бракът й със Санди щеше да бъде най-доброто разрешение. Ашли заяви, че много трудно ще се реши да прости на Коул.

Денят на сватбата бе определен за след една седмица. Когато Санди каза на Дона какво е направил, тя побесня. Но когато се успокои, разбра, че няма особено голям избор. Какъв живот би могла да осигури една метиска на своето незаконно дете?

Следващата седмица проливни дъждове наводниха долината Виламет. В първите един-два дни „Поилнята“ работеше както обикновено. Но тъй като дъждовете продължаваха, дървосекачите все по-трудно се добираха до града през придошлите потоци. Когато Санди не дойде две вечери подред, Дона предположи, че лошото време му е попречило.

Къли Портър сумтеше недоволно при вида на оредяващата клиентела. Проливните дъждове се отразяваха зле на бизнеса и той взе да търси начин да възстанови печалбите. По едно време пред очите му се мярна Дона. Бавна усмивка разтегна устните му. Напоследък покровителят й мистериозно отсъстваше. И ето че на Къли му хрумна един лесен начин да си докара малко пари и да създаде известно оживление в кръчмата.

— Хора, я да се поразмърдаме малко — извика кръчмарят. — Повечето от вас се надяват, че ще могат да разтопят леденото момиче и аз ще дам шанс на един щастливец. Предлагам наддаване. Високомерната метиска ще отиде при онзи, който даде най-висока цена. Победителят ще се забавлява с нея цялата нощ… ако му стигнат силите. Хайде, хора, кой ще направи първото предложение?

— Аз! — извика един мускулест дървосекач, чиито ръце наподобяваха млади дъбове.

Дона не слушаше какво говори Портър, докато не дочу, че я споменава. Насочи вниманието си към него. Когато разбра какво става, побягна. Но преди да бе успяла да стигне до стълбите, ръката на Портър я хвана здраво през кръста.

— Десет долара! — извика мускулестият дървосекач.

— Не можеш да направиш това! — протестира Дона. — Не съм твоя собственост, за да ме продаваш. Пусни ме!

Той се ухили и я обърна с лице към мъжете, които се бяха скупчили наоколо им.

— Хайде, хора. За десет долара няма да дам дори някой да види циците на това ледено момиче.

И той я сграбчи през гърдите. Дона изпищя и се задърпа, но усилията й останаха безрезултатни.

— Двайсет и пет долара — викна друг мъж.

Наддаването тръгна. Когато стигна седемдесет и пет долара, някои отпаднаха. Но все пак неколцина продължиха да наддават, твърдо решени да спечелят леденото момиче.

Коул, свит на гърба на коня си, бе измокрен до кости и замръзваше от студ. Пътуваше бавно и трудно поради проливния дъжд. Но когато си представи Дона, жадно очакваща неговото завръщане, се почувства по-добре. Подкара Боеца по калните улици на Орегон Сити. Кожените му дрехи, целите прогизнали, лепнеха по него като втора кожа, а шапката му бе така напоена с вода, че съвсем се бе обезформила. Пътуването от бреговете на Паудър Ривър беше дълго и изтощително, но Коул нямаше търпение час по-скоро да стигне в Орегон Сити при Дона.

Бе премръзнал до мозъка на костите си и трепереше неудържимо. Ярката светлина от прозорците на „Поилнята“ го привличаше, мамеше, подканваше. Той дръпна юздите на Боеца. Конят послушно спря и зачака следващите заповеди на господаря си. Някакво неясно предчувствие привлече Коул към тази кръчма, макар че здравият разум диктуваше да не спира тук. Но когато спря коня пред кръчмата, здравият разум отстъпи. Трябваше му една солидна глътка уиски, за да размрази вледенените му кости, реши той, слезе от седлото и преметна юздите на Боеца на коневръза.

Коул бутна летящата врата и застана на прага. Представилата се пред очите му гледка накара кръвта да се смръзне във вените му. Погледът му се спря на Дона, която един мъж в шарени дрехи държеше здраво през кръста. Всички мъже в кръчмата се бяха струпали покрай тях. Дори масите за покер бяха опустели. Вдигаше се оглушителен шум, мъжете наддаваха, крещейки, и залозите се вдигаха всяка секунда. Когато Коул осъзна какво става, кръвта забуча оглушително в ушите му. Последната цена, която чу, беше сто долара и той разбра, без никой да му казва, че наддават за Дона. Мисълта, че е подтикнал Дона да се продава, го прободе като остър нож право в сърцето.

Когато цената скочи до сто долара, доволна усмивка се показа на устните на Портър. Тази вечер нямаше да бъде така разорителна, както бе помислил при вида на оскъдната клиентела. Последната извикана цена накара тълпата да се смълчи. Портър отвори уста, за да обяви наддаването за приключило, когато един новодошъл си проправи път през тълпата.