Кони Мейсън - Жената на разбойника

— Какво има между тебе и Санди?

— Санди е мой приятел и защитник. Аз… аз ще се омъжа за него идната седмица.

Избъбри тези думи, без да помисли. На практика не беше дала официално съгласието си за брака със Санди, но вероятно щеше да го направи заради детето. Не искаше детето на Коул да израсне като копеле.

— Как ли пък не! — изригна Коул. — Спиш ли с твоя „приятел и защитник“?

— Това не ти влиза в работата.

— Напротив, влиза.

— Ти ме изостави, Коул. Не си ми обещавал нищо и аз не съм ти искала нищо. Не трябваше да ти вярвам. — Искаше всъщност да каже, че не би трябвало да се влюбва в него. — Живей в миналото, дръж живи спомените си. Не ме интересува какво ще правиш. Аз се омъжвам за Санди.

Нещо се пропука в Коул. Той стисна раменете на Дона и я разтърси силно.

— Спиш ли със Санди? Ще ми отговориш, Дона!

— Не, по дяволите! Не! Ти си единственият.

Коул целият потрепери. Отпусна ръце и наведе ниско глава. Когато я вдигна, непроницаемото му изражение не издаваше никакви чувства. Дона нямаше представа колко тежко му бе станало и колко разочарован се почувства, когато разбра, че тя спи с най-добрия му приятел. Отначало не бе поискал да повярва, но сега не знаеше какво да мисли.

Погледна към Дона, разбирайки изведнъж колко е крехка и уязвима. Гневът му изчезна, щом осъзна, че в миналото се е държал като мръсник. Бе третирал Дона като своя собственост, страхувайки се да признае любовта си, понеже беше виновен. За нещастие твърде късно бе разбрал, че мястото на Утринна мъгла е в онази отдалечена част от мозъка му, където се намираха неговите спомени. Дона беше неговото настояще и бъдеще. Сега, когато най-накрая бе готов да я обича с цялото си сърце и душа, я бе загубил.

Не, нямаше да допусне това. Познаваше я по-добре от себе си. Тя не можеше, нямаше начин да приема безразборно мъже в леглото си.

— А какво ще кажеш за това наддаване, на което попаднах тази вечер?

— Санди напоследък го нямаше заради наводненията. Къли Портър губеше пари от слабата клиентела и искаше да си навакса. Аз не съм се съгласявала. Никога не съм вършила такова нещо.

— Къли Портър ли е собственикът на „Поилнята“ — Дона кимна. — Насили ли те да участваш в това?

— Да, но щях да намеря как да се измъкна — каза тя леко неуверено.

— Ще го убия — изсъска Коул, свивайки юмруци.

— Нищо такова няма да правиш. Отговорих на въпросите ти, сега е време ти да отговориш на моите. Защо се върна? Намери ли Бягащия лос? Наред ли е всичко с него и с племето?

— Бягащият лос отвежда хората си в Канада. Правителството иска да вземе всички оръжия и коне на индианците и да ги накара да се заселят в територии, които не могат да ги изхранват.

— Добре ли са Пролетен дъжд и Слънчев лъч?

— Да. Индианците са понесли малки загуби при Литъл Биг Хорн.

Дона не можа да се сдържи да не зададе въпроса, който пареше на върха на езика й:

— А Смеещият се ручей? Зарадва ли се, като те видя?

Очите му бяха тъмни и загадъчни.

— Тя ми предложи да сподели постелята си с мене.

Дона сведе очи.

— Разбирам.

— Не, не разбираш. Не го направих. Не… не можах. Все си мислех за една синеока красавица, която ме чака в Орегон. И накрая се вразумих, скъпа. Закъснял ли съм?

Дона го загледа втренчено, с бледо, но решително лице.

— Много закъсня, Коул. Ще се омъжа за Санди.

Коул не можеше да повярва, че Дона не изпитва никакви чувства към него. Не можеше да се откаже от нея. Не и сега, не и когато пукнатината в живота му изчезваше. Ако не беше Дона, той още щеше да живее в миналото, оплаквайки една мъртва жена, която не можеше да отвърне на любовта, упорито поддържана жива от него. Още от самото начало бе почувствал, че е отговорен за Дона, и сега знаеше защо. Толкова беше просто. Не можеше да се откаже от нея, защото я обичаше. Обичаше я с цялото си сърце и душа. И тя го обичаше. Би заложил живота си, че е така.

— Няма да се омъжиш за Санди — каза той остро. — Ти ме обичаш.

Дона предизвикателно издаде челюст.

— Не те обичам. Каквато и любов да съм изпитвала към тебе, тя умря, защото нямаше от какво да се храни. Не съм Утринна мъгла, нито някога ще бъда. Ти почувства привличане към мене само защото ти заприличах на покойната ти жена. Освободи ме от кошмара, в който Били беше превърнал живота ми, и винаги ще съм ти благодарна за това. Искам истински дом, деца, семейство. Но преди всичко искам мъж, който да ме обича.

Коул се загледа в тайнствените дълбини на сините й очи и разбра колко празен и безцелен е бил животът му през всичките тези години. Дона беше всичко, което искаше на този свят. Без нея животът нямаше нито аромат, нито цел, нито смисъл. Години наред бе тънал в тъгата си, изгубен, разкъсан и копнеещ, но беше прекалено упорит, за да разбере, че Създателят му е дал втори шанс. Дона бе неговото начало и край, и всичките години любов между тези два мига. Но само ако се съвземеше и разбереше, че двамата са родени един за друг.