Кони Мейсън - Пиратът принц

— Има много интриги в харема, господарю — обясни Кемал. — Ако господарката Ума беше дошла при мене с подозренията си, щях да предприема стъпки, за да прекратя срещите и да те осведомя за присъствието на изменника Тарик в Истанбул. Но тя реши да пренебрегне авторитета ми.

Ибрахим гледа втренчено Кемал цяла минута, като че ли се опитваше да провери достоверността на думите му.

— Никога не си ме лъгал досега, ето защо ще приема твоето обяснение. Но те предупреждавам въпреки това, да упражняваш повече контрол. Благодарение на Ума онова куче Тарик сега е в моята тъмница. Той ще бъде екзекутиран на градския площад след два дни. Колкото до жената Уилоу, моят коняр ще я вземе, след като тя присъства на смъртта на любовника си. — Той махна с ръка. — Свободен си.

Кемал се оттегли. Трябваше веднага за съобщи на Мустафа, макар да се страхуваше, че той почти няма какво да направи, за да спаси принца. Потупа брадичката си и хитра усмивка изви устните му. Ами ако гражданите на Истанбул се вдигнеха на бунт срещу екзекуцията на принц Тарик?

Не беше необходимо много време на Ибрахим, за да реши, че Тарик трябва да бъде обезглавен, и той сметна, че е оправдано това да стане в публично.

Тарик беше разбойник, пират, който беше нападал неговите кораби и беше пречил на корабоплаването му и на морските му операции. Всичко това беше равносилно на държавна измяна.

Великият везир, щом разбра каква съдба се готви за принц Тарик, веднага изрази несъгласието си.

— Милостиви господарю — каза Селим паша, — публичното екзекутиране на твоя брат не е разумно решение. Народът много го уважава.

Ибрахим го простреля с гневен поглед.

— Не мога да си позволя да го оставя жив. Неговата популярност му дава сила.

— Точно така — кимна Селим паша. — Той е смятан за герой от народа, защото по чудо остана жив. Публичната екзекуция може да предизвика бунт.

Ибрахим го накара да замълчи с рязко махване на ръката.

— Ти си много мек, Селим. Моят народ се бои твърде много от мене, за да се разбунтува. — Прониза везира със суров поглед. — Ако откажеш да ми се подчиниш, мога да те сменя. Ако цениш живота си, предлагам да уредиш публичната екзекуция. Ясен ли съм?

Селим паша се преклони пред желанието на Ибрахим.

— Съвършено ясен, господарю. Брат ти ще бъде обезглавен съгласно твоите заповеди.

— Разлепи съобщения — заповяда Ибрахим. — Публичното изпълнение на присъдата ще утвърди авторитета ми пред поданиците и те ще осъзнаят силата ми.

Селим паша се поклони и излезе, оставяйки Ибрахим предоволен от себе си. Най-после! Беше чакал дълго време, за да прекрати заплахата срещу своята власт от страна на Тарик. Нямаше търпение да види изражението на брат си, когато научеше, че му остават само два дни живот. Всъщност, реши той, най-добре беше да му го съобщи лично.

Тарик седеше мрачен на влажния сламеник, който му служеше за легло, пожелавайки си да може поне още веднъж да прегърне Уилоу — за последен път. Макар да не й го беше казал, знаеше, че скоро ще умре. Беше живял цял живот в сарая и не знаеше да има друг изход от тъмницата освен онзи, през който бяха влезли; бягството беше практически невъзможно.

Поне двамата с Уилоу можеха да общуват, но какво да каже човек, когато не е останала надежда? Всичко, което би могъл да направи, беше да й повтаря, че я обича, и да я насърчи да бъде смела, защото тя щеше да живее, дори ако той умреше.

— Чувам стъпки! — изшептя Уилоу през решетките.

Вероятно моят палач, помисли Тарик. Стъпките спряха пред килията му. Той се надигна бавно и тръгна към вратата.

— На какво дължа това посещение, братко? — изрече провлечено той, когато разпозна Ибрахим в неясната светлина.

— Дойдох да ти кажа, че имаш само два дни да се покаеш за греховете си — изрече злорадо Ибрахим. — Пиратството се наказва със смърт. Ще умреш като предател.

Лек вик се чу от килията на Уилоу. Тарик намери смелостта да се изсмее. Очевидно това не беше реакцията, която Ибрахим очакваше.

— Как можеш да се смееш пред лицето на смъртта?

— Намирам го доста забавно. Дори да не бях пират, щеше да намериш основание да отнемеш живота ми.

— Да, щях, но ти си разбойник и поради това решението е лесно за мен. След два дни ще бъдеш изведен на градския площад, където ще бъдеш екзекутиран. Надявам се да не си прекалено привързан към главата си. Няма измъкване този път, скъпи братко. Ограби последния си кораб.

Извърна се и се отдалечи.

— Не губи надежда — извика Уилоу към Тарик. — Мустафа ще доведе хората от кораба ти.