Кони Мейсън - Пиратът принц

Взря се в кафтана й.

— Това не върши работа. Трябва да се движиш свободно. — Отиде към гардероба си и извади чифт тъмни панталони и тъмна риза, които беше оставил тук. — Облечи това.

— Ще тръгна сега с Али Хара — каза Мустафа. — Ако поради някаква причина не ви видя да ме последвате, ще се върна за вас.

— Не — възрази Тарик. — Ако се случи нещо непредвидено, трябва да продължиш без нас.

Мустафа и Али Хара се измъкнаха през балконската врата и скоро изчезнаха в нощта. Тарик подаде на Уилоу панталоните и ризата. Загледа я жадно как смъква кафтана и се напъхва в мъжките дрехи. Когато осъзна, че панталоните няма да се задържат сами, грабна един пискюл от завесата и й го подаде. Едва тогава забеляза остриганата й коса. Обзе го гняв.

— Какво е станало с хубавата ти коса?

Ръката на Уилоу се вдигна към отрязаните къдрици.

— Ума ме острига в пристъп на ревност. Сега няма време за повече обяснения.

Тарик мълчаливо се съгласи. Трябваше да тръгнат… веднага. Гой хвана ръката й и я поведе към балкона, но съдбата се обърна срещу тях.

Вратата се отвори рязко и Ибрахим нахлу в стаята. Група въоръжени еничари се втурнаха вътре след него. Някой вдигна факел и освети Тарик и Уилоу в поза на върховно неверие и отчаяние. Лицето на Ибрахим представляваше изкривена маска на омраза.

— Откъде разбра? — запита Тарик, избутвайки Уилоу зад себе си, за да я защити.

Ибрахим го простреля с убийствен поглед.

— От мои верни хора, нещастнико, и сега ти ще умреш.

— Ума — измърмори Уилоу.

— Хванете ги! — заповяда Ибрахим. — Отведете скъпия ми брат в тъмницата, докато измисля смърт, достойна за него.

Най-напред Тарик, а после Уилоу бяха заловени от еничарите. Нямаше как да избягат.

— Чакай! — извика Тарик, дърпайки се отчаяно, докато го отвеждаха. — Какво ще правиш с Уилоу?

Ибрахим я изгледа презрително.

— Тази жена вече не ме интересува. Прилича на остригана овца. Казаха ми, че нарочно си отрязала косата, за да избегне вниманието ми. Освен това реших, че и тя ще бъде наказана, както и Али Хара, задето е устройвал тайните ви срещи.

— Ако я нараниш, ще отмъстя за нея — заплаши го Тарик.

— Не си в положение да заплашваш — заяви Ибрахим. — Отведете го.

Тарик не преставаше да се бори на всяко стъпало, докато един от еничарите не се умори от съпротивата му и го удари по главата с дръжката на ятагана си.

Уилоу извика и се втурна към него, когато го видя да се отпуска в ръцете на еничарите, но беше задържана насила.

— Само безсърдечно чудовище би убило собствената си плът и кръв — изфуча тя.

Ибрахим се тупна в гърдите.

— Аз съм Ибрахим, владетел на Османската империя. Правя каквото искам. Ако оставя брат си жив, винаги ще се питам кога ли ще удари, за да ми отнеме властта.

— Тарик няма желание да властва. Ти уби брутално всички мъжки наследници на баща си, за да се презастраховаш. Само луд би извършил подобно ужасно деяние.

— Стига! — извика Ибрахим, махвайки рязко с ръка, за да накара Уилоу да замълчи. — Тази жена ме оскърбява. Отведете я в тъмницата заедно с любовника й, но в отделни килии. Нека страдат, преди да сложа край на живота им.

Съпротивата на Уилоу беше бързо сломена от еничарите и те я повлякоха през сарая към една дебела дървена врата. Малцина излизаха живи от зловещото подземие на султанския дворец. Трепкаща светлина от един факел осветяваше празното помещение, където се виждаха няколко врати.

Един страж отвори една от вратите и блъсна Уилоу в една малка, задушна килия. Вратата се затвори; тя беше заключена вътре. В килията цареше непрогледна тъмнина, ако не се смятат ивиците светлина, проникващи през решетките, зазидани в горната част на вратата. Бърз оглед разкри сламеник на пода и неясните очертания на пейка и кофа в един от тъмните ъгли.

— Уилоу… ти ли си?

Гласът идваше от другата страна на стената. Тя се хвърли към решетките.

Тарик? Добре ли си?

— Добре съм, само главата ме боли. А ти?

— И аз съм добре. Какво ще правим?

— Де да знаех.

Нотката на обезсърчение в гласа му беше така неприсъща, че Уилоу едва не се поддаде на собственото си отчаяние.

— Ами Мустафа? Той сигурно е разбрал, че нещо не е наред.

— Знае, но няма как да ни помогне. Сигурна ли си, че Ума ни е издала на Ибрахим? Мислех, че мога да се доверя на Кемал и братовчед му, но може би съм грешал.

— О, не, Кемал е напълно сигурен. Не знам как Ума е научила за нашия план, освен ако не е подслушвала на вратата, докато Али Хара говореше в стаята ми с мене. Питам се защо ли просто не ме остави да си ида. Тогава щеше да се освободи от мене завинаги.