Кони Мейсън - Пиратът принц

— Сигурно е искала да спечели благоразположението на Ибрахим.

Стъпки отекнаха по стълбите.

— Шшт — предупреди я Тарик. — Някой идва. Махни се от решетките.

Уилоу седна на пейката. Едно лице се появи зад решетките. Беше Ибрахим.

— Покоите ти не са толкова удобни като тези, които заемаше в харема — присмя се той. — Ще искаш да се върнеш там, когато се озовеш под моя коняр. Ако се противиш, той ще те накаже сурово.

— Пусни я! — извика Тарик от килията си.

Ибрахим отиде към неговата килия.

— Нямаш властта да ми казваш какво да правя. Не съм толкова безсърдечен, колкото ме смяташ. Можех да заповядам любовницата ти да бъде вързана, пъхната в чувал и хвърлена в морето, но не го направих. Векове наред султаните са използвали този метод, за да се отървават от неверни съпруги и наложници.

Уилоу не успя да сподави едно ахване.

— Имам другите планове за твоята хурия. Ще я подаря на моя коняр. Хабиб е суров мъж с тежка ръка, но тя ще се научи да не му се противопоставя.

Той се засмя.

— Да, добро наказание за глезена жена. Но най-напред обаче ще се насладя на твоята смърт, скъпи братко. Ще помисля ден или два, преди да реша как ще умреш.

Без да престава да се смее, той се обърна и се отдалечи, оставяйки зад себе си тежка завеса от тишина.

— Ще дойде помощ — каза Уилоу с надежда, след като стъпките на Ибрахим заглъхнаха. — Мустафа ще ни спаси.

— Моли се на господ и на Аллах да го направи — каза Тарик. — Сега трябва да си починеш, любов моя.

Тарик добре познаваше Хабиб и по-скоро би видял Уилоу мъртва, преди да стане плячка на звероподобния коняр. Не оплакваше собствената си смърт, а по-скоро жестоката съдба на Уилоу.

Мустафа и Али Хара разбраха какво става в стаята на Тарик, но не можеха да му помогнат. Разбираха, че ако се втурнат да го защитят, вероятно ще бъдат убити, ето защо останаха безшумни на балкона, когато еничарите отведоха Тарик и Уилоу.

— Какво ще правим? — изшептя Али Хара. — Чу Ибрахим. Ще даде моята господарка на коняря и ще прати нашия принц на смърт.

— Нищо не можем да направим без помощ — отвърна Мустафа. — Ще отида веднага на „Отмъщение“ и ще се върна с хората на принца.

Али Хара поклати глава.

— Еничарите са много, а ние сме малко.

— Трябва най-напред да кажем на Кемал и Юсуф какво стана — прошепна Мустафа. — Може би Кемал знае някакъв път до тъмницата, който ние не знаем.

Прехвърляйки се от покрив на покрив, двамата мъже скочиха от стената и стигнаха до една тъмна пресечка близо до сарая, където двама мъже чакаха с няколко коня.

— Къде са? — запита Кемал, когато разбра, че Мустафа и Али Хара са сами.

— Предадени сме — изсъска Мустафа.

— От кого?

— Точно това бих искал да знам.

— Не ме гледай така — предупреди го Кемал. — Мислиш ли, че бих предал нашия принц?

— Не знам какво да мисля — изръмжа Мустафа.

— Може би някой е подслушвал разговора ни — предположи Али Хара.

— Ума — предположи Кемал. — Или тя, или Хатидже. Трябва да се върна веднага в харема.

— Разумно ли е? — запита Мустафа.

— Доколкото разбирам, участието ми в проваленото бягство на господарката Уилоу не е разкрито. Най-вероятно Али Хара е бил подслушван, когато е говорил с господарката Уилоу в нейната стая. Моето име беше ли споменато в разговора ти с господарката Уилоу, Али Хара?

Али Хара си припомни разговора с Уилоу.

— Да, но може би доносникът не е чул или вече си е бил тръгнал. Твоето име беше споменато само веднъж, в края на нашия разговор.

Кемал се намръщи.

— Въпреки това трябва да се върна. Мустафа ще има нужда от някой в сарая, който да го осведомява.

— Това ще бъде от помощ — съгласи се Мустафа. — Но не и ако животът ти е в опасност.

Кемал се засмя.

— Ибрахим няма да сметне, че един евнух може да бъде толкова дързък, че да вземе участие в такъв план. Оставете вест при Хасан и аз ще направя същото. Молете се на Аллах да намерим начин да спасим принц Тарик и неговата жена.

След това те се разделиха.

Ибрахим излезе от тъмницата и веднага прати да повикат Кемал. Имаше много въпроси без отговор около бягството на Уилоу, за които трябваше да получи обяснение… въпроси, на които само Кемал биха могъл да отговори.

— Викал си ме, господарю? — промълви евнухът, покланяйки се дълбоко пред султана.

— Как е уреждал Али Хара срещите между жената Уилоу и брат ми без твое знание? — изрева Ибрахим. — Ти трябва да знаеш всичко, което става в харема, но аз чух за заговора от Ума.