Кони Мейсън - Пиратът принц

Уилоу й отправи топла усмивка.

— Искрено се надявам да не бъде.

— Ума не биваше да го прави. Аз бих се страхувала за живота си, ако привлека вниманието на султана — каза тихо Талия. — Още не са ме викали в спалнята му. Но Хатидже ме харесва; може би ще ме пази от гнева на Ума.

Внезапно Талия скочи.

— Ума гледа насам, трябва да тръгвам. Моля те, прости ми.

И избяга сред шумолене на поли.

Ума пристъпи към Уилоу и седна до нея със самодоволна усмивка.

— По-грозна си; отколкото си представях — измърка тя. — Ибрахим ще загуби интерес веднага щом те види.

— Значи си ми направила голяма услуга — отвърна Уилоу. — Много съм ти благодарна.

Ума я изгледа втренчено с отсъстващ поглед, после стана и се отдалечи. Уилоу се усмихна, чувстваше се така, сякаш е спечелила малка битка, ако не и самата война.

След два дни Али Хара каза на Уилоу, че Тарик се е свързал с Кемал чрез Хасан.

— Времето настъпи. Довечера ще те заведа в старите покои на принца — каза Али Хара.

Надеждите на Уилоу надигнаха глава.

— Тарик ще бъде ли там?

— Да, но този път ще те вземе със себе си.

— Ти ще дойдеш ли с нас?

— Да. Щом Ибрахим разкрие, че съм заговорничил с принца, ще ме убие много мъчително.

Уилоу пребледня.

— Може би не бива да опитваме. Ако планът пропадне, някой ще пострада.

— Твърде късно е, господарке. Ще дойда за тебе, след като всички заспят. Облечи тъмен кафтан.

— Ще се моля за успех — каза Уилоу.

Поговориха още няколко минути, без да подозират, че Ума е чула по-голямата част от разговора. Тя беше заподозряла нещо, когато видя Али Хара да влиза в стаята на Уилоу. Имаше прекалено много тайни разговори между евнусите в харема и Уилоу. Ума искаше да разбере какво става зад гърба й, за да опази мястото си в харема.

Когато Али Хара влезе в стаята на Уилоу, Ума го беше последвала и беше долепила ухо до вратата. Макар да не беше чула всяка дума, чу достатъчно, за да научи, че принц Тарик, врагът на нейния господар, е в Истанбул и възнамерява да отвлече Уилоу. Ума не възразяваше срещу заминаването на Уилоу, но ако би могла да помогне на Ибрахим да плени пиратския принц, би спечелила вечната благодарност на султана и дори много повече.

Тя се измъкна, преди Уилоу, и Али Хара да бяха свършили разговора си.

— Ами Кемал? — запита Уилоу. — Ще дойде ли с нас?

— Да, и той иска да се избави от Ибрахим. Ще излезе през портата, защото излизането му няма да породи подозрения. Той често напуска сарая в различни часове. Не се тревожи, господарке, всичко ще бъде наред.

Уилоу си пожела и тя да беше толкова сигурна.

Беше готова и в очакване, когато настъпи полунощ. Беше прекалено възбудена, за да си почива, след като научи, че трябва да напусне харема още тази нощ. Макар че с нетърпение чакаше да бъде най-накрая свободна, не можеше да не се притеснява за бъдещето си. Щяха ли с Тарик да бъдат заедно? Щеше ли той да се ожени за нея и да остави пиратството? Надяваше се да стане така, защото иначе нямаше да го приеме.

Дискретно почукване на вратата внезапно прекъсна мислите й. Вратата се отвори и Али Хара влезе в стаята.

— Време е, господарке. Кемал излезе преди няколко часа. Вече ни чака с конете.

Али Хара отиде към тайния панел. Той се отвори и Уилоу се пъхна в ходника; евнухът я последва. Тя се опита да не обръща внимание на тревожното чувство, докато се изкачваше по тясната стълба към покоите на Тарик. Беше толкова близо до свободата, че почти усещаше вкуса й.

Тарик скочи от съседния покрив на балкона и влезе в старата си стая. Мустафа го следваше плътно.

— Още я няма — прошепна Тарик.

— Не се страхувай, принце. Али Хара няма да те предаде. Твоята жена ще дойде скоро.

Моята жена. Усмивка повдигна ъгълчетата на устните на Тарик. Уилоу наистина беше неговата жена.

Шумът от стъпки по тайното стълбище го накара да застане нащрек и той се обърна точно когато панелът се отвори и Уилоу и Али Хара влязоха вътре. С радостен вик Уилоу се хвърли в ръцете му. Той я прегърна силно, после я пусна.

— Готова ли си, любов моя? Уилоу кимна охотно.

— Да, колкото по-скоро, толкова по-добре.

Тарик се обърна към Мустафа.

— Покажи пътя на Али Хара. Ние с Уилоу ще дойдем в пресечката, където са Юсуф и Кемал с конете.

— По покривите ли ще минем? — запита Уилоу с разтреперани устни.

— Да, любима. Не е толкова трудно, колкото изглежда. Нощта не е толкова тъмна, колкото ми се искаше, но исках да те отведа колкото може по-скоро. Не можех да чакам безлунна нощ.