Кони Мейсън - Пиратът принц

— Направих каквото трябваше, за да осигуря султаната за собствените си наследници — отговори Ибрахим.

— Въпреки това, не можем да си позволим война с Англия. Вярвам, че лорд Брамстън ще бъде толкова щастлив да си върне дъщерята, че ще прости отношението към нея. Може би затварянето й в тъмницата няма да стане предмет на разговор, преди бащата и дъщерята да излязат от нашите води.

— Така да бъде — измърмори Ибрахим.

Брамстън стоеше спокоен, докато Ибрахим и великият везир си говореха тихо. Вярваше, че султанът няма друг избор, освен да освободи Уилоу. Брамстън имаше пълната подкрепа на кралица Елизабет и знаеше, че тя ще одобри всичко, което той сметне за необходимо да направи, за да си върне Уилоу.

Накрая Ибрахим се обърна отново към Брамстън.

— Много добре, милорд, признавам, че купих дъщеря ви за моя харем, но тя не е влизала в леглото ми.

Брамстън изпръхтя с видимо презрение.

— Доведете ми я незабавно.

— Ще ви бъде доведена, но не незабавно. Ще приемете ли моето гостоприемство, ще се присъедините ли към мене за една лека закуска?

Брамстън започна да става нервен.

— Това някаква хитрост ли е? Ако е така, обещавам, че ще съжалявате.

— Не — протестира Ибрахим. — Селим паша ще доведе лейди Уилоу, но тя ще иска да се изкъпе и да се облече подходящо за вашата среща. Сам ще се уверите колко добре е била третирана. Елате, милорд — каза той, ставайки. — Ще се оттеглим във вътрешните ми покои, докато Селим паша доведе дъщеря ви.

Уилоу се беше свила на пейката, опряла гръб на влажната стена. Един поднос с изстиваща храна стоеше на масата. Храната не я интересуваше.

Утре Тарик щеше да умре и нейният живот щеше да свърши с него. Неоспоримата истина за тяхната съдба я хвърляше в дълбока мъка.

Разбираше, че е прекалено оптимистично да очаква Мустафа и Али Хара да помогнат по някакъв начин. Почти нищо не можеха да направят. Но въпреки че го знаеше, тя още хранеше надежди за бягство.

Звук от стъпки прекрати отчаянието й мисли.

— Тарик, някой идва! Какво ще искат този път?

— Сигурно главата ми — измърмори той.

Ужасът я разтърси цялата.

— Не! Още не. Моля те, господи, още не.

— Селим паша е — каза Тарик.

Великият везир влезе във външното помещение, придружен от двама еничари. Отиде право към килията на Уилоу, извади ключ и отвори вратата.

— Ела с мене, жено.

— Къде ме водите?

— Султанът реши да те пощади. Възнамерява да те върне на семейството ти.

Уилоу намери думите на Селим паша толкова невероятни, че го помоли да ги повтори. Мълча цяла минута след това, после изпищя от радост.

— Уилоу! Какво става? — извика Тарик.

— Султанът ме връща у дома, при семейството ми! — извика тя. — Ние сме свободни!

— Не, жено, само ти си свободна. Присъдата на принц Тарик остава в сила.

Щастието се оттече от Уилоу, оставяйки я пребледняла и разтреперана. Защо тя, а не и Тарик?

— Не, не може да бъде! — извика тя, изхвърчавайки от килията. — Отказвам да тръгна без Тарик.

— Уилоу, любов моя, трябва да вървиш. Имаш цял живот пред себе си в Англия.

— Нямам живот без тебе — закле се тя. — Това не може да е краят. Няма да го позволя.

Пресегна се през решетките към Тарик. Той стисна ръцете й и ги поднесе към устните си.

— Върви и бъди щастлива, любов моя! — Пусна я и отстъпи назад.

Тя продължи да стиска решетките. Двамата стражи я откъснаха и я повлякоха навън.

След минути тя, поразена, се намери обратно в харема. Селим паша я предаде под грижите на Кемал и се сбогува на вратата. Когато видя Кемал, Уилоу избухна в сълзи.

— Не плачи, господарке — зауспокоява я той. — Свободна си. Радвай се на щастието си.

— Как да се радвам, когато животът на Тарик ще свърши утре?

— Може би не всичко е изгубено — прошепна евнухът.

Сълзите на Уилоу веднага спряха.

— Какво говориш? Мустафа има ли план да спаси Тарик?

— Не мога да кажа със сигурност, но не бих подценил находчивостта му. Той знае, че принцът ще бъде екзекутиран утре на градския площад. Ако Аллах бъде милостив, Мустафа ще намери начин да спаси нашия принц.

— Защо ме освободиха?

— Не знам. Наредиха ми да се погрижа да се изкъпеш и да се облечеш подходящо. Султанът ще те повика, когато бъде готов за тебе. — Той сбърчи нос. — Ела, господарке, много ти е необходима една баня.

Уилоу последва Кемал в хамама, докато умът й не спираше да работи. Защо я пускат, а Тарик чезне в тъмницата със смъртна присъда? Какво е предизвикало промяната у Ибрахим относно нея?