Кони Мейсън - Пиратът принц

Брамстън изведе Уилоу от залата. Ескортът му, който чакаше в коридора, ги последва.

— Нашите кораби ще имат нужда от вода и провизии, преди да отплаваме от пристанището — каза Брамстън на великия везир.

— Ще предам съобщението ви на султана — отвърна Селим паша. — Сигурен съм, че няма да има възражения, тъй като получихте това, за което бяхте дошли, и възнамерявате да си тръгнете без никакви други усложнения.

Макар че краката на Уилоу се преместваха, тя не помнеше как е излязла от сарая, как е тръгнала по тесните улички на пазара с баща си и със стражите им. Стресна се, когато един мъж се промъкна до нея и я хвана за рамото. Изненаданият й вик привлече вниманието на баща и.

— Ей, ти, какво си мислиш, че правиш? — извика Брамстън.

Уилоу вдигна очи и с радост видя Али Хара.

— Али Хара! — извика тя, трескаво сграбчвайки ръката му. — Тарик ще умре утре, ако не направим нещо! — изрече тя на турски.

— Кой е този мъж, Уилоу? — запита Брамстън.

— Али Хара е приятел на Тарик и мой приятел. Той се опита да ми помогне да избягам, но бяхме предадени.

— Къде можем да поговорим? — прошепна Али Хара на Уилоу, очевидно осъзнавайки любопитните погледи, които привличаха. — Ние с Мустафа видяхме английските кораби да хвърлят котва в пристанището, после Мустафа отиде да доведе „Отмъщение“. Надявахме се баща ти да е на някой от корабите и да е дошъл да те вземе. Знаехме, че султанът ще те пусне, щом баща ти поиска, вместо да предизвиква война. Обсъдихме възможността негова светлост да ни помогне и съставихме план. И двамата искаме да спасим принца, но ни трябва помощ отвън. Баща ти говори ли турски? — Уилоу поклати отрицателно глава. — Ами френски?

Когато тя кимна, Али Хара каза:

— Говоря френски, милорд.

Брамстън отправи към Али Хара дълъг, напрегнат поглед, преди да му заговори.

— Елате на кораба ми с нас. Можем да поговорим насаме там. Но се съмнявам, че има нещо, с което бих могъл да помогна за спасяването на вашия принц.

Възбуда запулсира в Уилоу. Нямаше представа как Али Хара и Мустафа възнамеряват да спасят Тарик, но се замоли дано баща й да се съгласи да им помогне. Ако Тарик умреше, сърцето й щеше да умре заедно с него.

— Ще се срещнем на пристанището — каза тихо Али Хара.

Преди Брамстън да успее да отговори, евнухът се изгуби в оживения пазар.

— Не храни напразни надежди, скъпа — предупреди я Брамстън. — Съмнявам се, че ще мога да помогна, но ще изслушам Али Хара.

— Благодаря ти, татко. Тарик означава всичко за мене.

Стигнаха до пристанището без произшествия и приближиха до дългия каменен пристан. Лодката, която трябваше да ги откара на кораба, ги чакаше. Али Хара се появи сякаш изневиделица. Брамстън помогна на Уилоу да се качи в лодката, после махна на Али Хара също да се качи. Последва ги заедно с охраната си. Лодката се отдели от кея и се насочи към „Бриз“.

Първият човек, когото Уилоу видя, след като се покатери по стълбата и подаде глава над перилата на „Бриз“, беше майка й. Двама моряци й помогнаха да се качи на палубата и тя се озова в майчините си прегръдки.

— Малката ми, добре си, нали?

— Да, мамо, добре съм — изхълца Уилоу.

— Здрава и невредима, нали?

— Много съм добре, мамо. Но Тарик не е.

Брамстън стъпи на палубата.

— Обещах да доведа дъщеря ни жива и здрава, нали, Моник? — каза той, усмихвайки се на събраното си семейство.

— Ти си прекрасен, Робърт, наистина си чудесен. Ще те обичам цял живот заради това.

Главата на Али Хара се показа над перилата. Очите на Моник се разшириха от страх и тя притисна Уилоу до гърдите си.

— Кой е този?

— Али Хара, мамо — обясни Уилоу. — Няма защо да се страхуваш от него. Той се грижеше никой да не ми наврежда по време на пленничеството ми.

Моник изпусна шумна въздишка на облекчение.

— В такъв случай му дължа моята най-дълбока благодарност. Какъв език говори той?

— Говори френски, мамо.

— Какво прави тук Али Хара? — запита Моник на френски.

Брамстън ги поведе към каютата си.

— Ще обясня всичко, любов моя, при затворени врати.

Любов моя? Татко нарича мама своя любов? А тя го гледа така, сякаш го обожава. Очевидно, много неща се бяха променили, докато ме е нямало, помисли Уилоу.

Щом се озоваха в тясната каюта, Уилоу и Моник седнаха на леглото, а бащата зае единствения стол. Али Хара остана прав, очевидно искайки да разкаже всичко и да си върви.

— Много добре, Али Хара — започна Брамстън. — Разкажете ни как вие и приятелите ви планирате да спасите живота на принц Тарик.