Кони Мейсън - Пиратът принц

Моник има приличието да се изчерви.

— Знаеш, че не съм. Нашето положение беше различно.

— Не виждам никаква разлика. Сега сте заедно, нали?

Моник се усмихна.

— Изглежда, пак се влюбих в Робърт. Този път ще останем заедно.

— Радвам се за тебе и татко, мамо, но това не ми помага. Не мога да оставя Тарик, без да му кажа защо трябва да се върна в Англия. Дължа му поне това.

Брамстън се върна в каютата. Погледна подутите очи на Уилоу и петната от сълзи по бузите й и поклати глава.

— Не съм чудовището, за каквото ме мислиш, скъпо дете. Не мога да понеса мисълта да те загубя заради един пират. Може никога повече да не те видим.

Уилоу се опита да възпре напиращите сълзи.

— Знам, че искаш това, което е най-доброто за мене, но да изоставя Тарик без никакво обяснение ще бъде жестоко. Обещах ти и няма да променя намерението си, но трябва да се видя с Тарик, преди да го напусна завинаги.

Брамстън се намръщи.

— Какво предлагаш?

— Когато „Отмъщение“ пристигне утре сутрин, ме откарай там. Щом говоря с Тарик, ще се върна на „Бриз“ и ще отплавам с вас в Англия.

Брамстън разтърси енергично глава.

— В никакъв случай! Каква измама планираш?

— Никаква измама. Сигурно разбираш чувствата ми, татко. Спомням си как беше, когато мама те напусна. Чувстваше се предаден. Дай ми възможност да обясня на Тарик защо не можем да бъдем заедно.

Брамстън отправи многозначителен поглед към съпругата си. Моник вдигна вежди и сви рамене.

— Разбирам какво чувства Уилоу. Тя обича този мъж.

— Знам. Принудих те да вземеш решение, което може да не ти харесва, Уилоу, и съжалявам за това, но ти си дама и заслужаваш по-добър живот, отколкото той може да ти даде. Не мога да ти позволя да напуснеш този кораб.

— Ами ако убедя Тарик да се откаже от пиратството и да заживее в Англия? Тогава ще го одобриш ли?

— Турски пират да бъде щастлив в Англия! — възкликна Брамстън.

— Аз… не знам — прошепна Уилоу. — Няма да бъде. Но заслужава обяснение. Моля те, татко, не ми отказвай това. Прати ме на „Отмъщение“, когато пристигне.

— Може да ме смяташ за извънредно суров, скъпа, но все пак не мога да ти позволя да останеш насаме с този твой принц, дори ако опитът да го спасим успее. Може и да не успее, това ти е ясно.

— Ще успее! — изрече Уилоу със свиреп тон.

— Извини ме, скъпа, трябва да се направят някои приготовления.

Той целуна съпругата си и дъщеря си и излезе.

Уилоу не спа тази нощ. След като написа бележка до родителите си и я остави в каютата им, тя прекара нощта на палубата, очаквайки да види светлините на „Отмъщение“. Докато чакаше и наблюдаваше, Уилоу си състави план, който знаеше, че баща й няма да разбере, нито пък ще одобри, но трябваше да направи онова, което й повеляваха сърцето и разумът. Възнамеряваше да спази обещанието, което беше дала на баща си, но трябваше да види Тарик за последен път, преди да го напусне завинаги.

„Отмъщение“ пристигна с настъпването на зората. Корабът застана зад английските военни кораби и хвърли котва. Не вдигна никакъв флаг и остана почти невидим в мъгливата зора. Скоро след това Уилоу видя четири лодки от „Бриз“ да се спускат на вода. Предположи, че моряците отиват на брега, за да помогнат за спасяването на Тарик.

Уилоу изчака вахтения да се обърне и моряците да се заемат с някакви работи, за да се спусне по стълбата в една от лодките, вързани за кораба. Загреба с всички сили, макар и неумело, към „Отмъщение“, благодарейки на бога, че не е далече, иначе никога нямаше да стигне.

Надяваше се баща й да не се ядоса прекадено много, когато намери писмото й. В него тя обясняваше, че той трябва да последва „Отмъщение“ на Липси, където тя ще се качи на „Бриз“ и ще се върне в Англия, както беше обещала.

Точно когато ръцете й вече отказваха, лодката се блъсна в корпуса на „Отмъщение“. Един моряк погледна, нададе вик и спусна стълбата, когато Уилоу даде знак, че иска да се качи на кораба. Изкачването беше трудно, но скоро я издърпаха над перилата и лично Мустафа я приветства на борда.

Тарик се събуди рано — днес бе последният ден от живота му. Опита се да не мисли за смъртта, а за живота… за Уилоу. Макар че тя вероятно вече беше далече от Истанбул, той завинаги щеше да остане с нея духом, макар не и телом. Неговото пожелание за нея беше да си намери добър мъж, когото да обикне, и който на свой ред също да я обича.

Един намусен страж му донесе храната. Неговото последно ядене на тази земя. Стомахът му се разбунтува и той бутна чинията настрана. В средата на сутринта Ибрахим дойде с една жена.