Кони Мейсън: Пиратът принц

Скоро стигнаха до „Отмъщение“. Тарик се изкатери по стълбата пръв, а хората му го последваха. Всички на борда на кораба ликуваха, мъжете се изредиха да го поздравяват. По волята на господ и на Аллах Тарик беше жив и никой от моряците му не беше ранен. Али Хара и Кемал бяха решили да се присъединят към братството.

Скоро всички мъже и всички лодки бяха на кораба.

— Спуснете платната! — извика Тарик. — Идва отлив и вятърът е с нас. Тръгваме към Липси.

Мустафа пое кормилото. Вятърът плющеше в платната, те се пълнеха и се издуваха, а „Отмъщение“ полека набираше скорост, оставяйки Истанбул зад себе си. Застанал широко разкрачен на мостика си, Тарик гледаше как корабът му минава през Босфора, а с телескопа следеше движението на „Бриз“.

— Не се бой, господарю, бащата на господарката Уилоу ще ти я доведе — каза Али Хара, отговаряйки на неизречения въпрос на своя принц.

Тарик не беше толкова сигурен. Може би Уилоу нямаше да бъде щастлива да живее на Липси и беше решила да се върне в Англия. Знаеше, че тя заслужава нещо по-добро от съпруг пират; не такъв живот беше предвиждало семейството й за нея. Дори любовта едва ли би могла да хвърли мост между техните два свята.

Перспективата да се пренесе в Англия също не се харесваше на Тарик. Беше достатъчно богат, за да живее охолно заедно с Уилоу до края на дните им в Англия или където пожелаеше тя, но знаеше интуитивно, че английското общество няма да приеме покаял се пират. Нямаше титла и дори лицето му изглеждаше много екзотично за техните представи.

Тарик въздъхна дълбоко. Различието в произхода им ги разделяше непоправимо.

Към него се доближи един моряк.

— Банята ти те очаква, господарю.

Тъмните вежди на Тарик се вдигнаха.

— Като че ли ми четете мислите. Благодаря, Акбар.

Акбар се усмихна, но не каза нищо повече, когато капитанът му се запъти към каютата си. Тарик се зачуди, забелязвайки, че не само Акбар се усмихва. Вдигна рамене и продължи към каютата си, решавайки, че хората му просто се радват да го видят жив и здрав.

Отвори вратата на каютата и влезе вътре, нямайки търпение да се изкъпе. Вонята на тялото му го отвращаваше. Забеляза дървената вана и парата, издигаща се над нея, и се усмихна. Докато стигна до нея, вече беше свалил дрехите си, хвърляйки ги на пода.

Тогава я видя. Замръзна на място, когато тя излезе от сенките в далечния ъгъл на каютата. Прошепна името й и тя се хвърли в прегръдките му с мокро от сълзи лице.

Целуна я и отново позна рая. Тя беше тук, в ръцете му и му се стори, че ще е завинаги.

— Как… — прошепна той само с устни.

— Няма значение. Исках да бъда тук, когато пристигнеш. — Тя отстъпи и погледът й се плъзна по всеки сантиметър от тялото му.

— Добре ли си?

— Както виждаш — жив и невредим, любов моя. Ще ти покажа точно колко съм добре, щом отмия вонята от тъмницата. Докато го правя, можеш да ми разкажеш как се озова тук.

Уилоу нямаше намерение да съсипе повторната им среща, като му каже, че го напуска, че сега е с него само за малко. Щеше да го остави за утре. Ако сега му го кажеше, щеше да го нарани твърде силно, макар че той трябваше да го узнае, преди да стигнат до Липси.

Тарик влезе в коритото и се отпусна, изстенвайки от удоволствие.

— Бях смаян, когато разбрах за английските военни кораби в пристанището — започна той. — Когато Селим паша каза, че ще те върнат у дома ти, предположих, че ще бъде с турски кораб. Нямах представа, че баща ти е пристигнал в Истанбул, за да те вземе, докато Мустафа не ми го каза. Как е успял маркизът да убеди Ибрахим да те пусне и как успя да накараш баща си да прати моряците си да помогнат за бягството ми?

— Не знам какво е казал татко на Ибрахим, но военните кораби с войници и големи оръдия сигурно са го убедили. Колкото до това, защо той ти помогна да избягаш, казах му, че те обичам и никога няма да му простя, ако ми откаже — сияеща разказа Уилоу. — Али Хара и Мустафа направили план за те спасят, когато видели английските кораби в пристанището и предположили, че са дошли за мене. Али Хара изложи плана си пред татко, а аз го накарах да им помогне.

— Изглежда твърде лесно — промърмори Тарик. — Баща ти няма причини да ме харесва. Аз съм мъжът, който е похитил дъщеря му и е отнел девствеността й.

— Ти си мъжът, когото обичам. Наведи се, да ти изтрия гърба. — Уилоу не искаше да навлиза в подробности точно сега. Бяха заедно с Тарик и само това имаше значение. Искаше го така отчаяно, че ръцете й трепереха, докато прокарваше гъбата по гърба и раменете му.