Кони Мейсън: Пиратът принц

Когато мина отпред, той хвана ръката й и я отведе надолу между бедрата си. Дъхът заседна в гърлото й. Тялото на Тарик бе в пълна готовност за нея — ликуващо и великолепно в своята мъжка сила.

— Първо се изкъпи — подразни го тя, като се смееше и отстъпваше от ваната.

Ако той забележеше, че сърцето й се къса, трябваше да му каже, че го напуска, а беше още рано за това.

Тарик побърза да се доизкъпе, оставяйки косата си за накрая. Уилоу взе една кана и започна да излива чиста вода върху главата му, за да отмие сапуна. След това, преди тя да усети намеренията му, той стана от ваната. Цял във вода, той я вдигна на ръце и я отнесе към леглото. Пусна я да стъпи на пода.

Увлечена от ентусиазма му, тя смъкна мокрия си корсаж.

— Виж какво направи.

Тарик се засмя, поклати глава и я опръска с вода.

Уилоу грабна една кърпа и изсуши косата му, но не успя да стигне по-далече от това. Тарик беше толкова жаден за нея, колкото и тя за него. Посягайки към нея, той я съблече бързо, пренебрегвайки копченцата, обсипали цялата предница на роклята й.

— Защо английските жени трябва да носят всички тези слоеве дрехи? — измърмори той, докато смъкваше корсажа по раменете й заедно с ризата.

После дръпна роклята надолу по ханша й и я вдигна от събралата се в краката й купчина. Вече нестеснявани от никакви дрехи, двамата се стовариха на леглото.

Уилоу целуна устата му, мократа му шия, жадувайки за него толкова силно, че затрепери, усещайки, че всяка изминала минута отнема от времето, когато можеха да бъдат заедно.

— Ела в мен — замоли се тя.

Макар че очите му бяха присвити поради бушуващата в него страст, той си даде време, за да я възбуди както трябва. Близна гърдата й с трепкащи движения върху зърното.

— Още не, красавице.

Уилоу се пресегна, за да докосне гърдите му. Кожата му беше влажна и гореща; мускулите му са свиха под върховете на пръстите й.

Тарик изстена и я притисна до себе си; твърдите й зърна дразнеха гърдите му, чувстваха телата си от лицето до върховете на пръстите. Предчувствие се разля в нея. Тя жадуваше за него, искаше да го почувства още по-близък в себе си. Изви се срещу него, молейки го без думи.

— Още не — изпъшка Тарик. — Искам първо да те вкуся. Плъзна се надолу, обсипвайки тялото й с ласките на езика си, докато не стигна до нежното място между бедрата й.

Тя потръпна, когато почувства пръстите му да разтварят набъбналите й гънки, а после езикът му докосна деликатното съкровище между тях. Пръстите й се забиха в раменете му, когато той започна да облизва с дълги тласъци на езика, които караха тялото й да пулсира в нестихваща наслада.

Уилоу не можеше да спре движението на ханша си, който се надигаше нагоре в неспирни вълни. Ръцете му се плъзнаха под нея, насочвайки ритъма й, докато езикът му нападаше и дразнеше. Тя застена несвързано, когато усещанията се изпреварваха, отнасяйки я нагоре към един непоносим връх.

Изстена в протест, когато Тарик вдигна глава и се изправи.

— Моля те, моля те…

Извивайки кръста си, той влезе в нея. Уилоу извика, податливата й плът се стегна около него. Когато целувките му опариха гърлото и устата й, мъжествеността му проникна още по-навътре във влажния й център. Той се оттегли почти изцяло навън, после отново навлезе дълбоко, движейки се бавно и равномерно, в дълги тласъци, извор на неизразима наслада.

Тя се стопи около него, започна да се движи ритъма му, посрещайки тласъците му безумно трескаво. Сякаш светът и започваше и свършваше с Тарик. Искаше го, искаше това, само с него, до края на живота си.

Устата му покри нейната, заглушавайки виковете й, докато тя трепереше в ръцете му. Тялото й се разтърсваше от силни спазми, тялото й се стегне около него в неконтролируеми конвулсии. Тарик изстена и хвана ханша й с две ръце, изливайки собствената си страст.

Строполи се върху нея, сърцето му беше толкова преизпълнено с любов, че можеше да се пръсне. По някакъв начин, закле се той, двамата с Уилоу щяха да имат бъдеще заедно. По някакъв начин щяха да намерят място в този широк свят, където да бъдат щастливи един с друг.

Мислите на Уилоу вървяха в друга посока. Въпреки върховния миг тя беше тъжна, защото знаеше, че днешният ден е началото на края. Беше обещала на баща си и гордостта изискваше да спази обещанието си. Това щеше да я съсипе, но като знаеше, че Тарик е жив и е добре, щеше да преживее някак си трудните дни, седмици и години без него. Помисли за детето, което носеше, и се усмихна. Винаги щеше да има малка част от Тарик, която да обича.