Кони Мейсън: Пиратът принц

— Помислих, че би ти харесало да познаеш удоволствието за последен път, преди да бъдеш хвърлен в ада — каза султанът. — Азиза ще те задоволи по какъвто искаш начин. Не съм толкова коравосърдечен, колкото ме смяташ, братко.

Тарик се вгледа в прелестната жена, но не почувства никакво желание. Отказваше да оскверни любовта си към Уилоу.

— Не, благодаря ти, братко. Вземи си твоята хурия и ме остави на мира.

— Така да бъде — каза Ибрахим. — Гърчи се в ада, Тарик. Няма да присъствам на екзекуцията ти. Не си толкова важен, че да ме накараш да напусна сарая.

— Страхливец! — нападна го Тарик. — Страхуваш се да не би твоят народ да се вдигне срещу тебе и да протестира против екзекуцията ми. — Отправи мрачна усмивка към Ибрахим. — Мъдро правиш, че оставаш зад стените, братко.

— Не се страхувам от никого! — изръмжа Ибрахим. Дръпна Азиза и се отдалечи.

Тарик се отпусна на пода, премисляйки краткия си живот и как би го живял, ако имаше втори шанс. После стражите дойдоха да го отведат. Когато го поведоха през пазара, той почти не осъзнаваше как го следва една непокорна тълпа и се запита защо са се събрали толкова хора за екзекуцията му. Тогава видя — дръвникът и палачът го чакаха на площада.

Гордостта не би му позволила да покаже страх. Вдигнал високо глава, той запази достойнството си, докато вървеше с твърди стъпки към палача. Погледна право към тълпата и това, което видя, го ободри. Много познати лица гледаха към него. Видя Хасан и приятели от предишния си живот в Истанбул. И тогава забеляза Мустафа и някои хора от екипажа на „Отмъщение“. За един кратък миг усети надежда, но тя умря така бързо, както се и появи. Те бяха твърде малко, за да успеят да му помогнат.

Докато го бутаха към палача, се случи нещо странно. Английски моряци изведнъж се оказаха навсякъде, смесвайки с тълпата, която беше дошла да гледа екзекуцията. Тарик загледа смаяно как сред тълпата внезапно се разбушува хаос. Сърдитите гласове се превърнаха във вдигнати юмруци, неразборията прерасна в бунт. Тарик загледа смаян как хората пробиват кръга от еничари, които се опитваха да ги отблъснат.

Преди да осъзнае какво става, площадът се превърна в кипящо гъмжило от човешки тела. Изпуснали затворника си от очи, еничарите се мъчеха да възстановят реда. Но скоро стана ясно, че водят загубена битка. Палачът залитна назад, когато хората го избутаха далече от Тарик. Тогава Мустафа се озова до него, а мъжете от „Отмъщение“ светкавично ги обкръжиха.

— Насам, принце! — подбутна го Мустафа към пътеката, отворила се като по чудо за тях.

Английските моряци действаха като буфер, докато Тарик и неговите хора се промъкваха през тълпата. Когато шумът се засили, Тарик осъзна, че еничарите са забелязали изчезването му, и се уплаши да не би той и хората му да са обречени.

Тогава стана друго чудо. Английските моряци се прегрупираха и оформиха солидна стена, позволявайки на Тарик и неговите хора да избягат безпрепятствено. Тарик нямаше представа кои е организирал този невероятен бунт, но за минути се видя измъкнат от ревящото множество на площада.

Скоро вече тичаше през криволичещите улички към пристанището и скочи в една от лодките, вързани на кея, докато хората от екипажа му скачаха в друга.

— Английските моряци ни пазят от еничарите — каза Мустафа.

— Къде са Кемал и Али Хара? — запита Тарик.

— Ето ги — посочи Мустафа към двамата мъже, които тичаха по кея.

Веднага щом евнусите стигнаха до тях и си намериха място, двете лодки отплаваха. Останалите ги последваха бързо.

— Надявам се английските моряци да стигнат до кораба си, без загуби някого — каза загрижено Тарик.

— Виж какво става! — извика Мустафа. — Тълпата се събира плътно между еничарите и моряците. Еничарите не могат да ги стигнат. Тълпата прави жив щит, за да помогне на бягството ни.

— Къде е Уилоу? — запита тревожно Тарик.

— На кораба на баща си — отговори Али Хара. — Бащата на твоята жена дойде с достатъчно сили, за да убеди Ибрахим да я освободи. Когато Мустафа видя английските кораби в пристанището, предположихме, че бащата на господарката Уилоу е дошъл да я спаси, и съставихме план. Трудното беше да убедим лорд Брамстън да ни помогне. Мустафа отиде да доведе „Отмъщение“, а аз говорих с маркиза.

— Изненадан съм, че се е съгласил.

— Не беше лесно — каза Али Хара, — но накрая се съгласи. Казах му как да стигне до Липси, за да ти доведе твоята жена.

Тарик помисли, че е толкова вероятно маркизът да откара Уилоу на Липси, колкото и на Тимбукту.