— Принц Тарик? — запита Моник. — Кой е принц Тарик и какъв ти е, малката ми?
— Тарик е мъжът, когото обичам, мамо — отвърна Уилоу. — Ще ти разкажа за него, когато останем насаме. Продължавай, Али Хара. Кажи ни как ти и Мустафа възнамерявате да спасите Тарик.
Макар Уилоу да беше сигурна, че майка й няма търпение да я разпита за Тарик, лейди Брамстън обърна вниманието си към Али Хара.
— Ние с Мустафа се бяхме отчаяли, че няма да можем да спасим принц Тарик без чужда помощ, макар да бяхме решени да опитаме — обясни евнухът. — Мустафа възнамеряваше да докара „Отмъщение“ и да използва екипажа, за да се опита да го спаси, макар че имаше много малки шансове да успее. Когато видя английски кораби да влизат в пристанището, предположи, че са дошли за господарката Уилоу, и изведнъж се обнадежди. Мустафа напусна града, а аз дойдох да търся помощ от вас. Мустафа възнамерява да вкара „Отмъщение“ в пристанището. Ще пристигне утре на зазоряване. Екзекуциите обикновено са по пладне, затова очаквам тогава принцът да бъде отведен през пазара към градския площад. Мустафа възнамерява да доведе нашите хора от корабите, за да се смесят с тълпата на градския площад. И в този момент Хасан и неговите приятели ще подбудят тълпата да се противопостави на екзекуцията.
— Смятате ли, че хората ще го направят? — запита Брамстън.
— Ако Мустафа и нашите хора започнат бунт, тълпата ще ги последва. Еничарите няма да успеят и да пазят принца, и в същото време да се справят с тълпата. Докато те потушават размириците, Мустафа ще отвлече принца. С помощ отвън планът ни ще успее.
Брамстън поклати глава.
— Не мога да ангажирам англичани в опасния ви план за спасяване, защото това не е нещо, което моята кралица би простила. Не сме дошли тук да предизвикваме война. Докарах военните кораби и войниците, за да покажа сила и да сплаша султана.
— Татко, моля те, помогни Тарик — замоли се Уилоу.
Брамстън не й обърна внимание.
— Как възнамерявате да отведете вашия принц на кораба му? Няма ли еничарите да ви подгонят?
— Така ще стане и тъкмо тук се нуждаем от помощта ви. Всичко, което искам, е да пратите на брега войници, за да попречат на еничарите да ни последват, когато измъкнем принца. Щом принц Тарик и неговите хора се върнат на борда на „Отмъщение“, вашите войници могат да се разпръснат.
— Толкова малко се иска, татко — осмели се Уилоу. — Няма нужда да отваряш война. Може би войниците просто ще слязат на брега да наблюдават екзекуцията и без да искат, ще допринесат за суматохата, докато Тарик избяга. Еничарите няма да нападнат английски войници, защото ще ги е страх да не предизвикат война.
— Хм-м-м… казах на великия везир, че имаме нужда от вода и провизии, преди корабите да напуснат пристанището. Бих могъл утре да пратя мъжете на брега да купят провизии. Няма да бъдем виновни, ако нашите войници се окажат на пътя на еничарите.
— О, татко, можеш ли… ще го направиш ли?
Али Хара замълча, очаквайки решението на Брамстън. Стиснал ръце зад гърба си, Брамстън се заразхожда из малката каюта. След продължително мълчание той се обърна и застана пред евнуха.
— Моля ви, изчакайте отвън, Али Хара. Искам да поговоря със съпругата си и дъщеря си, преди да взема решение.
Али Хара се поклони и излезе.
— Какво има, татко? — запита Уилоу. — Защо се колебаеш?
— Преди да взема решение, трябва да ти задам един въпрос. Наистина ли обичаш този твой принц?
— Обичаш принц? — ахна Моник.
— От все сърце, мамо — отвърна Уилоу. — Бих направила всичко, за да спася живота му.
— Турски принц?
— Наполовина турски. Майка му е англичанка.
— Твоят принц живее в насилие — изрече Брамстън с обвиняващ тон. — Той е пират и не е особено вероятно да се промени. И е повече турчин, отколкото англичанин, поради възпитанието си. Културните и религиозните различия между неговия свят и твоя свят най-вероятно в крайна сметка ще ви разделят.
— О, татко… — протестира тя.
— Почакай, скъпа. — Той вдигна длан. — Ще помогна да спасят твоя принц, но при едно условие.
— И това условие е…
— Ще се върнеш в Англия с мене и майка си и ще забравиш този пират.
— Да забравя Тарик? О, татко, това, което искаш, е…
— …не е невъзможно, скъпа. Трудно, може би, но не и невъзможно. Ние с майка ти се помирихме. Липсвал съм й толкова, колкото и тя на мене. Тя се съгласи да се върне в Англия, за да бъдем отново семейство. Ще ти помогнем да забравиш това злощастно приключение. Размисли внимателно, скъпо дете, защото това е единственият начин, по който съм съгласен да помогна на твоя принц. Без моята помощ Али Хара и Мустафа почти нямат надежда за успех.
Читать дальше