Кони Мейсън - Пиратът принц

— Какво правиш тук?

Уилоу изпъшка. Последният човек, когото искаше да види, беше Ума.

— Очевидно, султанът е променил решението си — отвърна тя.

— Лъжеш! Моят господар не може да те понася! — Ума подуши и набърчи нос. — Смърдиш.

Уилоу я бутна настрана.

— И ти щеше да смърдиш, ако беше стояла в тъмницата. Твоите интриги ме пратиха там.

Ума пристъпи заплашително към нея, но Кемал застана помежду им.

— Причини достатъчно неприятности, господарке Ума. Остави господарката Уилоу на спокойствие.

— Връщането й в харема има ли нещо общо с английските кораби в пристанището? — запита Ума.

Уилоу спря на място.

— Английски кораби? Сигурна ли си?

Ума се изпъчи.

— Бях с Ибрахим, когато го осведомиха за пристигането им.

— Татко — прошепна Уилоу.

— Ела, господарке — каза Кемал, хващайки я за ръката. — Трябва да бъдеш готова, когато султанът те повика.

Сърцето на Уилоу преливаше от щастие. Колкото и невъзможно да изглеждаше, баща й беше дошъл за нея, и то съвсем навреме. Как я бе открил? Щеше ли да поиска освобождаването на Тарик, ако тя го помолеше за това? Щеше ли да разбере, че тя обича Тарик и не се срамува от нищо, което се беше случило между тях двамата?

Уилоу позволи на Кемал да я съблече и да я изкъпе, все още зашеметена от учудващия обрат на събитията. Знаеше, че баща й е фаворит на кралицата, и трябваше да знае, че той ще използва тяхното приятелство, за да поиска кораби и хора и да дойде да я спаси. По някакъв начин беше проследил пътя й до харема на Ибрахим.

След като се изкъпа, Хатидже й донесе дрехи, ушити по западна мода.

— Откъде я намерихте? — запита Уилоу, опипвайки тънката материя на скромната зелена рокля. — Изглежда по моя мярка.

— Казаха ми, че английският пратеник я е донесъл — отговори Хатидже. — Един от неговите стражи я дал на страж от двореца и той я донесе, докато ти се къпеше.

— Можеш да излезеш — каза Кемал на Хатидже. Обърна се към Уилоу: — Седни, господарке, и ме остави да ти изчеткам косата. Ако пратеникът наистина е баща ти, ще искаш да изглеждаш добре.

— Баща ми е, Кемал. Знаех си, че ще ме намери. — Докосна подстриганите си къдрици. — Надявам се да ме познае.

— Ако е баща ти, ще те познае — увери я Кемал.

Уилоу въздъхна.

— Надявам се да си прав. И се моля той да има властта да поиска освобождаването и на Тарик.

— Това, което искаш, не е възможно, господарке. Ибрахим иска смъртта на принца и нищо, което баща ти би могъл да каже, няма да го разубеди. — Той е непоколебим.

— Размирици преди екзекуцията може да улеснят бягството му, но не можем да бъдем сигурни, че Мустафа и Али Хара ще успеят да уредят нещо за толкова кратко време.

— Мустафа може и ще спаси Тарик — каза Уилоу с повече увереност; отколкото изпитваше.

Кемал продължи да сресва косата на Уилоу, докато Хатидже не дойде, за да каже, че султанът вика Уилоу в покоите си.

— Аз ще придружа господарката Уилоу — каза Кемал.

Коленете й трепереха, докато Кемал я извеждаше от харема. Двама стражи тръгнаха след тях, но това само подсили нервността й. Ами ако англичанинът не е баща й? Тази мисъл беше непоносима. Трябваше да бъде баща й, сигурно тъкмо той беше дошъл да я отведе у дома.

Вратата на вътрешните покои на Ибрахим се извиси пред нея. Кемал почука. Вратата се отвори незабавно. Уилоу се поколеба един миг, преди да прекрачи прага. Сърцето й едва не спря, когато видя един мъж да става от стола си и да се взира в нея. Вик излезе от устните й; баща й никога не беше изглеждал толкова красив… и пристигнал толкова навреме. Сълзи замъглиха очите й.

— Татко!

Лорд Брамстън и Уилоу се спуснаха едновременно един към друг.

— Дъще!

Уилоу се затича. Брамстън спря на място и протегна ръце. Уилоу се втурна в прегръдките му, сподавяйки едно ридание, когато ръцете му я притиснаха здраво.

— Ти дойде! — изхлипа Уилоу.

— Мислеше, че няма да дойда ли? Отне ми доста време, за да те проследя дотук, но не се отказах. Майка ти почти беше изпаднала в отчаяние, когато й казах, че корабът, който те е откарвал към дома, е бил нападнат от пирати.

Уилоу се отдръпна, взряна в очите на баща си.

— Казал си на мама?

— Да, Спрях в Марсилия, преди да отплавам за Истанбул. Тя настоя да дойде с мене.

— Мама е тук?

— Не в сарая, разбира се, но ни чака на „Бриз“.

— Както можете да видите, дъщеря ви е жива и здрава — каза Ибрахим, прекъсвайки разговора им.

Брамстън се вгледа продължително в дъщеря си и ахна: