Кони Мейсън: Пиратът принц

Тарик стана и се обърна към маркиза.

— Обичам дъщеря ви, милорд. Тя няма да страда под моята закрила, можете да разчитате на това.

— А аз ще се погрижа той да удържи на думата си — добави лейди Бриджис.

Брамстън поглади брадичката си.

— Искрено ли се отказвате от пиратството?

— Абсолютно. Причината да стана пират вече не съществува. Отмъстил съм многократно за смъртта на братята си.

— Къде възнамерявате да живеете?

— Ако Уилоу е съгласна, можем да поделяме времето си между провинциалното ми имение в Кент и градската ми къща в Лондон, финансите ми са в идеален ред, мога да осигуря на Уилоу живот, на какъвто е свикнала.

— Какво мислиш, Моник? — обърна се Брамстън към съпругата си.

— Графът сигурно много обича дъщеря ни, щом се е отказал от предишния си живот и се е установил в Англия, Робърт.

— Обичам Уилоу от цялото си сърце. Не можете да ни държите разделени. Тя носи детето ми, което толкова много искам.

— Може ли да кажа нещо? — намеси се свещеникът.

Разбира се, преподобни, изкажете се — съгласи се Брамстън.

— Очевидно вашата дъщеря носи детето на лорд Нюкасъл и няма ли да бъде целесъобразно да се насърчи женитбата им?

— Не съм толкова сигурен — възрази Брамстън. — Искам дъщеря ми да бъде щастлива, но не съм убеден, че Нюкасъл е мъжът за нея.

— Никой друг освен Тарик не може да ме направи щастлива, татко — изрече уверено Уилоу. — Ще се омъжа за него със или без твоето одобрение.

Моник се прокашля.

— Разбира се, че баща ти одобрява, малката ми. Не е ли така, Робърт?

Брамстън се вгледа в Тарик, размишлявайки мълчаливо, преди да реши да отговори.

— Изглежда, спечелихте жените в семейството, Нюкасъл. Макар че все още храня съмнения, имате съгласието ми да се ожените за дъщеря ми.

Свещеникът бръкна в джоба за библията си.

— Ще започваме ли?

— Церемонията може да почака, докато Уилоу се преоблече в нещо по-подходящо — каза Моник.

— Синът ми чака толкова дълго — отвърна лейди Бриджис. — Сигурна съм, че е в състояние да потърпи още малко.

Тарик изпъшка, но не се противопостави на майка си.

След час и петнадесет минути, облечена в морскозелена копринена рокля, която подхождаше на очите й, Уилоу слезе по стъпалата, за да се присъедини към Тарик. Златистите й къдрици бяха вдигнати в красива прическа на темето и увенчани със сватбения воал на майка й, закрепен с диамантена диадема, която беше принадлежала на баба й.

Тарик видя един ангел да върви към него. Тя изглеждаше още по-красива, отколкото първия път, когато пътищата им се бяха пресекли. В онзи съдбовен ден тя беше готова да се бие с него, а зелените й очи хвърляха огън и предизвикателство.

Мислите му се пръснаха, когато тя стигна до него; в изразителните й очи грееше любов. Скоро този ангел, излъчващ огън, щеше да бъде негов и той щеше да я обича, да я пази и да я закриля до края на дните си.

Кратката, но вълнуваща церемония ги съедини в свещен брак. Ако някой беше запитал Брамстън в този момент, дори той щеше да се съгласи, че неговата дъщеря и пиратският принц са родени един за друг.

Прислугата на Брамстън, макар и да нямаше много време, беше приготвила празнично угощение по случай сватбата. Възможно най-скоро след вечерята щастливата двойка напусна дома на семейството на Уилоу. След като прегърна силно родителите си, тя напусна дома на баща си заедно с мъжа, когото беше обещала да обича, да уважава и да почита, докато смъртта ги раздели.

Мустафа ги посрещна в градския дом на Тарик. Приветствената му усмивка ободри Уилоу. Беше й липсвало внушителното му, успокояващо присъствие. След като представи прислугата на новата им господарка, лейди Елън се извини и се оттегли в собствения си апартамент.

— Ще те разведа утре из къщата — каза Тарик. — Нямам търпение да те имам само за тебе си.

Грабна я на ръце и вземайки стъпалата по две, влезе задъхан в голямата спалня.

Уилоу се засмя, когато видя, че леглото е оправено и спалнята е украсена с изобилие на цветя на фона на нежна светлина на свещи.

— Май си бил доста сигурен в себе си?

— Вярвах и се надявах. Обърни се да развържа роклята ти. Изглеждаш ми изтощена. Може би трябва веднага да си легнеш.

Уилоу му се усмихна през рамо.

— Ще си легна само ако и ти си дойдеш. Това е сватбената ни нощ.

Тарик я обърна, смъкна роклята и я освободи от талазите на плата. Погледът му падна върху корема й; издутината изглеждаше по-отчетлива, когато нямаше дрехи да я закриват.