Кони Мейсън: Пиратът принц

— Ти наистина си граф — прошепна Уилоу. — Отначало помислих, че е заговор с цел да заобиколиш възраженията на баща ми.

— Да, любов моя, наистина съм граф. Титлата по закон е моя; трябваше само да предявя претенциите си към нея.

— И повече никакво пиратство?

— Тази част от живота ми свърши.

— Възнамеряваш ли да останеш в Англия?

— Ако се съгласиш да станеш моя съпруга, няма друго място, където да искам да бъда. — Той опря длан на корема й. — Защо не ми каза за детето ни? Ако не бях дошъл в Англия, нямаше да разбера.

В гласа му се долавяше укор.

— Знаех, че ако ти кажа, никога няма да ме пуснеш. Тържествено обещах на татко, че ще се върна в Англия, ако ти помогне да избягаш. Той знаеше, че водиш живот, изпълнен с насилие, и се страхуваше за моята безопасност. Научи за детето, когато бяхме на половината път до Англия. Сърдиш ли ми се?

— Ужасно. Но съм и благодарен, че навреме се свестих, за да дойда в Лондон и да се оженя за тебе, преди детето ни да се роди.

Той седна до Уилоу и я прегърна. Целуна я толкова нежно, с такава любов, че тя се почувства виновна заради болката, която му беше причинила. Но той беше жив, а можеше да не е, ако баща й не му беше помогнал.

— Липсваше ми, любов моя. Ще бъде трудно да се приспособя в Англия, но знам, че мога да го направя, щом ти си до мене. Мама изглежда щастлива да е отново в родината си и подновява познанствата си. Те й помагат да се върне обратно в обществото. Скандалът с омъжването й за турския султан отдавна е забравен. — Той се засмя. — Всъщност непрестанно я наобикалят дами от висшето общество, които много искат да научат нещо за живота в харема.

— Салиха султан заслужава щастие — изрече Уилоу, усмихвайки се през радостните си сълзи.

— Името й сега е лейди Елън Бриджис. Салиха султан е титла, която тя вече никога няма да носи, точно както аз смених ранга си на принц с този на граф. Сега съм лорд Тарик Бриджис, граф Нюкасъл. От тебе ще стане изключителна графиня.

Имаше толкова много въпроси, на които Уилоу искаше да получи отговори.

— Къде е Мустафа? Дойде ли в Англия с тебе?

— Мустафа все така е мой най-доверен приятел. Не би си и помислил да ме остави да дойда в чужда страна без него. Ще го видиш отново, когато се преместиш в градската ми къща. Имам и провинциално имение в Кент. Посетих го скоро след като пристигнах в Англия. В момента се обновява. Има голяма детска стая, която съм сигурен, че ще оцениш.

— Али Хара и Кемал придружиха ли те в Англия?

— Пожелаха да останат в Липси и да продължат да се занимават с пиратство под командата на капитан Фауд. Той не може да се върне в Турция, докато Ибрахим е султан.

— Ще ми липсват — каза замислено Уилоу. Отправи му усмивка през сълзи. — Макар и не толкова, колкото ми липсваше ти. След като се върнах в Англия, нямах нищо освен детето си, заради което да живея. Светлината беше напуснала душата ми.

— Сега съм тук, любов моя. Само кажи думата и преподобният Фарадей ще ни ожени. Имам специалния лиценз, в джоба ми е. Моля те, кажи „да“, Уилоу.

Тя се вгледа в лицето му.

Наистина ли ще можеш да бъдеш щастлив тук? Това не е животът, на който си свикнал.

— Как няма да бъда щастлив? Имам тебе, майка ми е тук, а скоро и детето ни ще ни направи семейство. Имам и кораба си. Смених името му, вече се казва „Лейди Уилоу“ в твоя чест. Състоянието ми ще ни позволи да живеем стилно до края на дните ни, а богатството, което наследих от дядо си, може да бъде държано във фонд за децата ни.

Уилоу докосна лицето му, усмихвайки се през сълзи.

— Никога не съм те питала искаш ли деца.

— От тебе — да. За първи път, откакто се помня, очаквам с нетърпение да стана съпруг и баща. Докато не беше влязла в живота ми, още не бях готов.

Уилоу го изгледа строго.

— Оженим ли се, няма да има наложници или любовници.

Надеждите на Тарик се съживиха.

— Това означава ли, че приемаш предложението ми?

Тя обви ръце около шията му.

— Ще се омъжа за тебе сега, днес, когато кажеш. Бях загубена без тебе.

Той я целуна с отчаян копнеж; Уилоу почувства мощта на любовта му да запълва сърцето й и отвърна със същата искреност.

— Кхм!

Тя погледна над рамото му към отворената врата. Прекъсна целувката и се усмихна на баща си. Той влезе в стаята, следван плътно от Моник, лейди Бриджис и преподобния Фарадей.

— Имахте ли достатъчно време да изгладите различията си? — запита маркизът.

— Ще се оженим, татко — каза Уилоу. — Надявам се да нямаш възражения.