Кони Мейсън: Пиратът принц

Моник беше отгатнала тайната й още преди да стигнат Англия и я беше запитала за състоянието й. Уилоу не беше отрекла бременността си и разбира се, Моник беше казала на баща й. Последвалият скандал беше ужасен. Ако Тарик беше в обсега на маркиза, щеше да се стигне до кръвопролитие.

Нейната бременност беше подновила гнева на баща й заради това, че тя беше напуснала „Бриз“ без неговото разрешение и се беше качила на борда на „Отмъщение“. Но след като видя колко е разстроена, той изостави тази тема и се примири със състоянието й. Маркизът много обичаше дъщеря си.

Вратата на стаята скръцна и се отвори. Моник влезе вътре.

— Ела да пиеш чай с татко и с мене, малката ми. Седенето насаме и мрачните мисли не са полезни нито за тебе, нито за детето ти.

Уилоу се вгледа унило в майка си.

— Наистина ли се интересуваш от детето ми, мамо?

— Разбира се, малката ми. Робърт също. Моля те, ела при нас.

— Ами ако дойде някой? Вече не мога да крия бременността си под широки рокли.

— Баща ти се погрижи за клюките. Обществото вярва, че си била омъжена във Франция и си загубила съпруга си при ужасен инцидент. Чакаш детето на скъпия си покоен съпруг. Това не е срамно.

— Това е лъжа. Дори думите, с които го казваш — „моят скъп покоен съпруг“, са лъжа.

Моник вдигна рамене.

— Какво значение има, стига името ти да не е очернено? След като детето се роди, ще се покажеш отново в обществото и ще си намериш мъж, достоен за тебе.

— Ох, мамо — въздъхна Уилоу, — защо трябва да правиш живота ми толкова труден? Просто искам да ме оставите на мира. Не искам съпруг. Тарик е единственият мъж, когото някога ще обичам. Вие двамата с татко нямате представа колко го нараних.

Моник се намръщи.

— Грешиш, Уилоу. Твоят принц те нарани много повече, отколкото ти него. Не те ли държеше затворена против волята ти? — Уилоу кимна нерешително. — Не се ли възползва от твоята невинност?

— Не точно — прошепна Уилоу, спомняйки си еротичното му съблазняване.

Моник прегърна дъщеря си.

— Няма значение, малката ми. Ти си у дома, с любимите си хора, където ти е мястото. Детето ти ще бъде толкова скъпо за нас, колкото си и ти. Слез долу и пийни чай с нас. Трябва да ядеш заради себе си и заради бебето. Много си слаба.

Уилоу знаеше, че майка й е права. Тя нямаше особено голям апетит и откакто се беше върнала у дома, изглеждаше бледа и изтощена.

Стана и оправи полите си.

— Много добре. Щом това ще ти е приятно, ще се присъединя към тебе и татко.

Робърт стана, когато Моник и Уилоу влязоха в уютната приемна в дъното на къщата, където обикновено се събираха неофициално, и на устата му се появи радостна усмивка. Хвана ръцете на Уилоу и я отведе към един стол близо до огъня.

— Не можеш да си представиш колко се радвам, че дойде при нас — изрече маркизът. — Прекарваш прекалено много време сама в стаята си. Мрачните мисли не са здравословни.

— Забрави ли колко унил беше, когато мама те напусна? — напомни му Уилоу. — Аз не съм забравила. Седеше умислен месеци наред. Обичам Тарик не по-малко, отколкото ти обичаш мама.

— Не споменавай този пират пред мене — каза остро Робърт. — Ако не беше той, ти нямаше да бъдеш в това състояние, в което си сега.

Уилоу сплете пръсти на корема си.

— Обичам детето на Тарик и винаги ще го обичам. Щеше ли да ми позволиш да остана при него, ако знаеше, че очаквам детето му?

— Съжалявам, Уилоу. Нямаше да ти позволя да останеш при твоя принц при каквито и да било обстоятелства. Държа на решението си да спася тебе и детето ти от живот с мъж, обрекъл се на насилието. Сега — каза той по-весело, — да пием чай. Прегладнял съм.

Един прислужник влезе като повикан по магия с подноса, натежал от сандвичи, бисквити и малки сладоледени торти. Моник наля чай и предложи на Уилоу чиния, пълна с храна.

Заговориха за незначителни неща, докато ядяха и отпиваха от чая. Уилоу успя да хапне малко от чинията си и изпи два чаши чай, което много се хареса на родителите й.

Тя наистина не се глезеше; просто беше отчаяно нещастна. Все си спомняше прощалните думи на Тарик и се питаше дали вече не си е намерил жена, която да я замести.

Може би беше намерил повече от една. Коя жена не ли го намерила привлекателен? Уилоу се молеше всяка нощ за него, умоляваше бога да го пази.

Мислите й бяха прекъснати от далечно почукване на входната врата.

— Казахте, че не очаквате никакви посетители — каза тя, хвърляйки неспокоен поглед към вратата на приемната.