Кони Мейсън - Господарят на мрака

Арогантно изсечените вежди на Хайме се вдигнаха, когато разбра причината за уплахата й.

— Не се борете, милейди, и ви се заклевам, че няма да пострадате от ръцете ми.

Тя усети как устата й пресъхва, докато поклащаше отрицателно глава.

— Не. Няма да ви приема за съпруг.

В последно усилие да избяга тя скочи от леглото. Но Хайме я улови с лекота и я затисна с твърдото си тяло. Тогава започна да я съблича, бавно, умишлено, изцяло. Когато последната част от облеклото й се присъедини към растящата купчина дрехи на пода, той се надигна и изпълни погледа си с вида и.

— Кълна се в светия кръст, ти си по-красива, отколкото си мислех, скъпа. — Кожата и беше като най-чист алабастър, гърдите — твърди и с розови връхчета, съвършено оформени и запълващи дланите му. Тънката й талия увенчаваше хълбоците, а там, където се съединяваха бедрата й, се къдреше златистата горичка от девствени косъмчета, увенчаваща заоблено хълмче. — Нямах представа какво получавам, когато напуснах Крисит, но бих те взел, даже да беше дебела и с косми по брадичката. Мисля обаче, че така повече ми харесваш.

Думите му послужиха само да затвърдят убеждението й, че Хайме Мортимър я иска просто за да ядоса Ивън Грей и баща й, а не заради онзи проклет годеж от едно време.

— Намирам ви чудовищно грозен и отвратителен, Хайме Мортимър — извика тя с най-високомерния си глас.

— Мисля, че протестирате твърде пресилено. — Той се усмихна, прокарвайки ръце по сатенената повърхност на кожата й. — Заклевам се, че преди нощта да е свършила, ще ме намерите доста забележителен… във всяко отношение.

— Как ли пък не!

Тя го заудря, но той отмести ръцете й като досадни насекоми. Хвана китките й и ги прикова отстрани на тялото й.

— Проявяваш глупава дързост да ми говориш по такъв неуважителен начин, но много ще ми хареса да те науча как да бъдеш покорна съпруга.

Тя се заизвива трескаво под него, осъзнавайки прекалено късно, че движенията й само подклаждат огъня на страстта му. Без никакво усилие той хвана китките й над главата с едната си ръка, докато другата полека обгърна гърдата й и подразни зърното с грубата възглавничка на палеца. Мрачна усмивка изви плътните му устни, когато то се надигна в коралова твърдост.

Когато той сниши глава и го пое в устата си, тя се вцепени и издаде нисък звук дълбоко в гърлото си. Извика и против волята си се огъна към горещите му устни, докато той жадно поглъщаше вкуса й.

Той издаде нисък, гърлен стон, вдигна глава и с жадната си уста намери нейната. Целувката му беше дива, почти брутална, когато започна да опустошава устата й с горещите тласъци на езика си. Алета изскимтя, но звукът се изгуби във влажната топлина на устата му. Този мъж беше животно и тя никога нямаше да му даде удовлетворението да разбере колко я плаши. Тя беше зашеметена и шокирана, когато той вкара насила езика си покрай бариерата на зъбите й.

Лежеше тежко върху нея, може би доста тежко за дребната й фигурка и тя се задъхваше. Извика отново, но викът потъна в дълбините на гърлото й, когато той продължи да я целува, отвличайки я още по-дълбоко в течната магия на устата и езика си. Но тя продължаваше да се бори с него.

Той се отдръпна, усмихвайки се с цинична горчивина, докато черният му поглед я обгръщаше от глава до пети.

— Предай се, милейди.

— Не, селяко, как мога да се предам, когато бяха предназначена за Ивън Грей? Ще се боря с тебе до края.

— Мислиш ли, че слабите ти сили ще ми попречат да осъществя целта си? Не, милейди, аз ще консумирам този брак, за да не може никой да оспори правото ми над тебе или състоянието ти.

— Няма да се предам! — възкликна Алета с мрачна решимост.

Очите на Хайме пламтяха, горещи и черни, когато той се засмя тихо.

— Нямам нужда от сътрудничеството ти, милейди.

Раздвижи се срещу нея с мрачно и решително лице, тялото му беше цялото напрегнато.

За свое огорчение Алета не можеше да отвърне очи от абсолютната красота на лицето му. Строго изсечената му, непринудена мъжественост беше невероятно подчертана и същевременно плашеща. Тя усети как гърлото й се свива, когато мъжествеността му се притисна към краката й. Почувства бурята на неговата страст, огъня и решимостта му, когато той спря пред портите на нейната женственост. Чувстваше как тялото му се стяга и мускулите на седалището му се свиват. И тогава усети изгарящия му тласък в девствения си проход.

Болката дойде, рязка и унищожителна, и тя сподави писъка, които се надигаше в гърлото й, докато от очите й се затъркаляха сълзи. Виждайки как очите й потъмняват от божа, Хайме спря за миг и когато продължи, движенията му бяха почти нежни. Започна да навлиза навътре, дълбоко в нея, докато тя не помисли, че ще се разпадне и ще умре.