Кони Мейсън - Господарят на мрака

— Не искам да легна с вас — заяви повелително Алета.

Хайме вдигна рамене.

— Няма значение какво искате или не искате. — Хвана шапчицата за златистия воал, смъкна я от главата й и я хвърли настрана. Пое си остро дъх, когато действието му разкри тежката завеса от сребристо руса коса, спускаща се по раменете й чак до кръста. — Богородице — измърмори той, пленен от великолепната копринена маса, спускаща се по гърба й.

Напомняше му на лунна светлина, блещукаща по водна повърхност. Хвана един кичур, смаян от чувственото удоволствие, което му даваше, докато го пропускаше през пръстите си като течно сребро.

Дръпвайки се от него, Алета отстъпи. Хайме я притисна до стената.

— Няма да ми избягате, милейди.

— Ще викам.

Той се засмя.

— Викайте колкото си искате. Стените са дебели, а сватбената стая е усамотена, както и трябва да бъде.

— Няма да се дам доброволно.

Хайме пусна дяволита усмивка.

— Помислих да ви понатупам, но се надявах, че няма да има нужда. Ако ме накарате да го направя, може би ще променя намеренията си и това ще ми хареса също толкова, колкото и да легна с вас.

Брадичка на Алета се издаде войнствено.

— Вие сте два пъти колкото мене, но ако изпитвате потребност да ударите някого, който има едва половината от вашите сили, направете го.

Въпреки фалшивата й смелост и надменните й думи, Хайме почувства неохотно възхищение пред глупавата й дързост. Но възхищението му не отиваше отвъд факта, че консумацията беше необходима, за да направи брака им обвързващ. Фиксирайки я с черната интензивност на погледа си, той посегна към нея и този път я хвана лесно. Масивните му пръсти се свиха около талията й и той я дръпна силно към солидната стена на гърдите си. Това беше първият път, когато Алета имаше близък контакт с противоположния пол, и тя беше смаяна от силата на реакцията му.

— Не искам да ви нараня, милейди — каза той, изненадан да открие, че наистина мисли така.

Бруталността не беше подходът му към жените. Той беше чувствен любовник, наслаждаваше се на любовните си срещи и се гордееше, че дава наслада на любовниците си. Независимо дали бяха селски девойки, прислужнички или лейди Роуина, той винаги правеше така, че времето, прекарано от тях с него, да остане незабравимо. Макар да смяташе повечето жени за суетни, глупави създания, никога не беше чувствал потребност да се отнася зле с тях.

— Щом не искате да ме нараните, оставете ме да си отида — каза умолително Алета. — Много сте голям за мене.

На Хайме му трябваше известно време да осъзнае за какво намеква Алета и когато го разбра, страстта се надигна мощно у него, присвивайки болезнено слабините му. Той й се усмихна широко.

— Преди нощта да свърши, скъпа, ще видиш, че това, за което говориш, не само е възможно, но и много приятно.

— Не, никога няма да получа удоволствие от това, което…

— Може би не, милейди, но аз ще получа.

Устните му безпогрешно намериха нейните и за втори път в живота си, след онзи миг, когато бяха изрекли брачните си обети, Алета усети мощната топлина на мъжката страст.

Очакваше устните на Хайме да бъдат твърди и наказващи, но те бяха меки и приканващи. Тя зачака със страх да избухне бруталната му страст, но намери само нежната, проникваща сила на неговото желание. Искаше да мрази вкуса и топлината му, но вкусваше горещината и сладостта му. Тогава внезапно си спомни предупреждението на баща си и поднови съпротивата си. Той я беше посъветвал да не се предава пред Хайме Мортимър, но тя не беше сигурна, че това е възможно.

Хайме изсумтя отвратено, когато почувства как Алета застива отбранително.

— Така да бъде, милейди. Наистина исках да бъда нежен с вас, но вие направихте избора си.

Хващайки я през кръста, той я метна на леглото, което вече беше оправено за церемонията от вярната Нан.

Онова, което той беше смятал да бъде хладно и безстрастно консумиране на брака, внезапно се беше превърнало в разгорещена битка на волите. И някъде по пътя страстта му беше експлодирала в настоятелна потребност, което бързо се превръщаше в болезнено мъчение. Господ да му е на помощ, но той искаше тази предизвикателна малка вещица. И не просто за отмъщение или защото извратеното му чувство за хумор беше задоволено от това, да открадне годеницата на мъжа, когото мразеше повече от всичко на света. Искаше Алета Съмърсет, защото беше предназначена за него от момента на раждането си. И защото… Защото…

Хваната в капана на леглото, Алета се усещаше победена от силата на Хайме. Тя издаде лек отчаян вик, когато той полека, без ни най-малко притеснение съблече панталоните и свали обувките си. Останал гол, той сякаш властваше над стаята. Колкото и да се опитваше, Алета не можеше да отмести очи от онази крещящо сексуална част от него, която стърчеше в жадно напрежение сред гъстата горичка от черни косми там, където се съединяваха бедрата му. Това беше първият път, когато виждаше напълно възбуден мъж. И изобщо — гол мъж. Очите й се отвориха ужасено и тя започна безмълвно да изрича всички молитви, на които я бяха учили, защото знаеше, че мъж като Хайме Мортимър несъмнено ще я убие.