Кони Мейсън - Господарят на мрака

Тъкмо беше стъпил на първото стъпало, когато две тайнствени сенки, осветени от факлите, закрепени на светилниците по тъмното стълбище, се очертаха на каменната стена. От пръв поглед позна, че и двете фигури са женски. Естествено подозрителен, той се сви в една тъмна ниша, за да изчака и да ги разпознае. Макар че и двете бяха с наметала с качулки, не му беше никак трудно да познае Алета.

Нан вървеше първа.

— Към конюшнята, милейди — прошепна тя, когато стигнаха най-долното стъпало.

Побърза напред, внимателно заобикаляйки огромната зала, където празнуващите все още седяха и гуляеха. Очаквайки Алета да върви плътно след нея, тя не забави ход и не погледна назад. Щеше да се изплаши, ако усетеше, че Алета я няма зад нея. Хайме трябваше само да се пресегне и да хване тънката й талия с една ръка, заглушавайки вика й с другата. Краката й не докосваха каменния под, докато той я влачеше нагоре по дългата вита стълба към стаята, която смяташе, че е сватбената. Преди да я остави да стъпи долу, свали ръка от устата й, затвори и заключи вратата, пъхвайки железния ключ някъде дълбоко в огромната си дреха.

— Отивахте ли някъде, милейди? Ако не знаех, щях да помисля, че не сте съвсем доволна от този съюз.

Алета плю, за да освободи устата си от вкуса на ръката му.

— Знаете какво мисля за този брак. Искам лорд Грей, не вас. Защо искате съпруга, която смята, че сте много под нея по ранг и маниери?

Хайме се усмихна мрачно и същевременно развеселено.

— Не, милейди, вие ще бъдете под мене.

Неговата игра на думи я шашардиса. Тя отстъпи, оглеждайки селските му дрехи с отвращение.

— Отвращавате ме.

Черните очи на Хайме заблестяха мрачно. Той имаше пълното право да накаже съпругата си както намери за добре. Наистина, негов дълг беше да й покаже погрешността на поведението й. Би могъл да я набие, но това едва ли беше уместно в сватбената нощ, въпреки че тя несъмнено го заслужаваше. Освен това, на него му харесваше такава огнена жена.

— Милейди, милейди, там ли сте?

Алета се втурна към вратата, но спря рязко, внезапно осъзнавайки, че е заключена.

— Кажете й, че сте добре.

Тишина.

— Веднага!

Гласът му беше суров и неумолим.

— Добре съм, Нан.

— Защо се върнахте? — запита Нан загрижено. — Отворете вратата, трябва да побързаме, преди да е станало твърде късно.

— Вече е твърде късно, Нан — каза Хайме иззад вратата. — Върви да си легнеш, господарката ти няма да има нужда от тебе тази нощ.

— О! — Последва продължителна тишина. — Това ли е желанието ви, милейди?

— Кажете й — изсъска Хайме.

— Да, Нан, не се безпокои, аз съм много добре. Иди си легни.

— Да, милейди — беше нерешителният отговор на Нан.

— Сега какво? — запита нервно Алета.

Очите й бяха приковани към вратата в очакване мъжете от залата долу да нахлуят в стаята, за да гледат церемонията по отвеждането в леглото. Стегна се, за да посрещне недостойните деяния, които мислеше, че ще последват.

Усмивката на Хайме беше мрачно привличаща, направо дяволска.

— Сега, съпруго моя, ще се опитам да забравя, че ме нарани, когато ме нападна със зъбите си, и ще се заемем с церемонията. — Проследи посоката на погледа й и незабавно разбра причината за страха и объркването й. — Няма да има формална церемония по отвеждане в леглото — осведоми я той сбито, докато започваше да съблича грубите вълнени дрехи, с които беше облечен. — Вашата красота е само за моите очи.

Облекчението на Алета не трая дълго. Хайме свали късото си кафяво наметало и развърза въжето около кръста си, позволявайки на стигащата до бедрата му туника с дълга ръкави да падне на пода. Когато се изправи пред нея, облечен само в стегнатите вълнени панталони и нелепите дървени обувки, Алета ахна и се извърна. Раменете му бяха широки два пъти колкото нейните и дори повече, а гърдите му бяха покрити с тънки тъмни косми. Вратът му беше масивен, бицепсите изпъкнали във вулгарна проява на сила и мощ. Огромният му торс се стесняваше в тънка талия, опасана със стегнати мускули. Изглеждаше неприлично за мъж да бъде толкова крещящо мъжествен.

— Свалете си дрехите, милейди — изрече той с гърлен глас. — Или може би предпочитате да се направя на камериерка?

Посегна към нея и шокиран забеляза, че ръката му трепери. От момента, когато свещеникът ги беше обявил за съпруг и съпруга, не беше мислил за друго, освен как ще легне с надменната девойка. Въпреки дребничката си фигура тя беше огнено създание и той нямаше търпение да укроти упоритата съпротива, която бушуваше в тялото й. Поради чисто законови причини той знаеше колко важно е бракът им да бъде консумиран. Освен за да използва Алета във внимателно намисления си план за отмъщение, той нямаше друга полза от нея… или поне така се опитваше да се самоубеждава.