Кони Мейсън - Господарят на мрака

— Искате ли да смените дрехите си с по-подходящи за церемонията?

— Не, сир, искам да напомня на присъстващите, че дрехите не правят човека. Аз съм син на граф въпреки липсата на фини дрехи.

В действителност, той имаше може би повече богатства и по-фини дрехи от мнозина присъстващи, включително и от краля. Но това беше тайна, която смяташе да пази изключително добре.

— Така да бъде. — И кралят се обърна към свещеника. — Можете да започнете церемонията, отче.

Хайме се ухили, което забележимо промени мрачното му лице и го направи да изглежда по-млад от двадесет и осемте си години.

— Почакайте! — извика Ивън Грей, нежелаейки да приеме решението на краля. — Няма да участвам в този фарс. Моля за разрешение да напусна, сир.

— Съгласен съм.

Извръщайки се рязко, Грей излезе ядосан от залата. Докато минаваше край Хайме, се позабави и му прошепна тихо:

— Внимавай, Мортимър, ще си платиш за това.

После излезе, оставяйки след себе си усмихнатия Хайме. Хващайки Алета за лакътя, той я дръпна към олтара.

— Готови сме, сир.

Свещеникът започна церемонията незабавно, докато Алета стоеше сковано до Хайме, зашеметена от неочаквания обрат на събитията. Беше искала това да бъде най-щастливият ден в живота й. Но вместо това той се беше превърнал в адски кошмар. Свещеникът редеше думите на церемонията и когато стана време да се изрече съгласие, Алета остана упорито безмълвна. Хайме я изгледа свирепо. Осъзнавайки как упорито е стегнала малката си остра брадичка и как бунтовно гледат очите й, той здраво я стисна за лакътя. Тя отвори нейната уста и изскимтя. Вземайки този звук за съгласие, свещеникът продължи церемонията. Когато отец Лайънъл ги провъзгласи за съпруг и съпруга пред Бога и краля, тя беше видимо разтърсена.

Обръщайки я към себе си, Хайме вдигна лицето й с палеца и показалеца си и се взря в пламтящите дълбини на сините й очи. Първата му мисъл беше въпросът какво, по дяволите, прави той да си взема съпруга, когато това беше последното, което искаше. Дали омразата му към Ивън Грей и лорд Съмърсет беше толкова голяма, че му се беше сторило необходимо да излее гнева си върху дъщерята и годеницата на своите врагове? Лейди Алета беше невероятно красива и той нарочно вкорави сърцето си, за да не се настани тя в него, тъй като там не й беше мястото. Но независимо от усилията си не можа да се въздържи и сведе уста към нейната, за да предяви претенцията си към своята плячка с изблик на страст, който развесели краля и вбеси Алета.

Тя беше шокирана и разгневена, когато осъзна, че Хайме ще я целуне. Опита се да се дръпне, но той беше твърде силен за нея, задържайки брадичката й на място, за да покрие устните й с влажната топлина на устата си. Целувката му беше властна, унижаваща, но вълнуваща по начин, който досега не й беше известен… или не беше очаквала. Той сякаш искаше да остави върху нея отпечатъка си пред краля и събралите се свидетели на брака. Когато езикът му мина покрай зъбите й и влезе в устата й, тя постъпи инстинктивно. Захапа оскърбителния израстък, докато не усети горещата струя бликнала кръв.

Очите на Хайме се отвориха широко, когато той прекъсна целувката, без да даде никакъв друг знак, освен лекото помрачняване на изражението му, че се е случило нещо нередно. Безкрайно удовлетворена, Алета потръпна отвратено, извръщайки се от мускулестия си съпруг. В сравнение с миниатюрната й фигурка той беше гигант и ако поискаше, можеше да я набие или да я нарани сериозно. И никой нямаше да каже нито дума, за да я защити. Но за нейна чест тя не се плашеше лесно. Когато дойдеше време, по своя си начин тя щеше да потърси отмъщение, задето беше отнета от мъжа, който щеше да я почита и защитава, и дадена на един груб селяк без пукната пара в кесията.

Мрачни гости се събраха в огромната зала на сватбената трапеза, председателствана от самия крал. Единствените, които като че ли се забавляваха, бяха Хайме, Гейлърд, Хенри и свещеникът. Доста хора се бяха събрали около лорд Съмърсет и му съчувстваха, както предположи Хайме, докато Алета постоянно отказваше да се храни от един поднос и да пие от една чаша със съпруга си. Празникът като че ли нямаше край, но това й харесваше, защото само като си помислеше за отвеждането в леглото и какво се очакваше от нея, студени тръпки плъзваха по гръбнака й. Даже ако младоженецът беше Ивън Грей, мисълта да се съблича пред чужди хора я караше да трепери от ужас.

— Студено ли ви е, милейди? — запита Хайме, забелязвайки, че раменете й потръпват.