Кони Мейсън - Господарят на мрака

— Този човек очевидно е измамник! — изсмя се Ивън Грей, хвърляйки мрачен поглед към Хайме.

— И документите също — заяви разгорещено Съмърсет.

— Бих искал да видя документите, селяко — каза Хенри, протягайки ръка.

Гейлърд бръкна във вътрешността на огромната си наметка, извади два навити пергамента и ги постави в ръката на краля.

— Запазих свидетелството за раждане на моя господар и документите за годежа, сир, и ви ги давам сега, като знам, че ще се погрижите справедливостта да възтържествува.

Хенри разви крехките свитъци един по един, прочете ги внимателно и погледна към Хайме.

— Къде бяхте през всичките тези години, Мортимър?

— В замъка Крисит, в Уелс, сир, живеех в бедност в имението на майка си, докато враговете ми завзеха моите земи и титли — изрече смело Хайме. — Но сега е време да поискам годеницата си.

— Документът не може да е истински! — изфуча Съмърсет и на лицето му се изписа страх.

Беше смятал, че наследникът на Мортимър отдавна е умрял. След смъртта на бащата той и родът Грей бяха пратили хора да търсят момчето, но не бяха открили никаква следа от него. Трябваше на всяка цена да направят така, че наследникът да не се появи в най-неподходящ момент.

— Както можете да видите, сир, всичко е редовно — наблегна Хайме, хвърляйки поглед към Алета, която беше останала необичайно тиха до този момент.

Не беше я виждал, откакто беше малко вироглаво момиченце, и красотата й го порази.

Внезапно Алета вдигна глава, хвърли му открит и извънредно свиреп поглед и омразата, извираща от лазурните дълбини на очите й, го порази. Той бързо отвърна очи, питайки се защо трябва да се безпокои от това, че разглезеното момиченце го ненавижда. Щом стане негова съпруга, ще трябва да му се подчинява, независимо дали й харесва или не.

— Тези документи може да са подправени — каза Хенри, потърквайки замислено брадичката си.

— Да — съгласи се с готовност Грей. — Без съмнение са фалшиви, сир. Предлагам ви да изхвърлите този измамник и да продължим със сватбата.

Хенри не беше напълно убеден. Вгледа се в лицето на Хайме, търсейки да зърне истината. Макар че кралят беше млад на години, краткото му царуване беше обагрено с величие и голяма част от него се дължеше на вроденото му внимание и проницателност.

— Ако правилно си спомням, защото бях само на осемнадесет години по онова време, баща ви беше екзекутиран заради участието си във въстанието в Уелс и имотите и титлата му бяха дадени на рода Грей заради помощта им в изобличаването на предателя.

— Баща ми беше невинен — заяви Хайме с тиха убеденост. — Той не е участвал във въстанието и не е сътрудничил с участниците. Враговете му, които завиждаха на богатствата и положението му, влязоха в заговор против него и го обвиниха лъжливо.

— Имате ли доказателство за това? — запита остро Хенри.

— Не, никакви доказателства, сир, но достатъчно вярвам на думата на баща си, за да знам, че не би ме измамил. Преди да го отведат, ми се закле, че не е взел участие във въстанието, а е останал неутрален въпреки близките си връзки с крал Ричард.

— Родът Мортимър бяха изменници — изсъска разгорещено Грей. — Да не би да ме наричаш лъжец?

— Да, милорд, лъжец и крадец. Откраднахте първородното ми право и сега искате годеницата ми за себе си. Но този път няма да стане, милорд, защото пред бога и моя крал предявявам претенциите си към Алета Съмърсет.

Лицето на Алета изгуби цвят.

— Не! Не искам! Няма да се омъжа за този беден селянин без пукнат шилинг. Не искам мъж, който може да е предател като баща си.

Лорд Съмърсет потупа неловко ръката й.

— Не се тревожете, скъпа, кралят ще сложи край на този абсурд.

— Ако нямате друго доказателство, че документът за годежа е законен, Мортимър, не виждам причина да отменяме този съюз — заяви Хенри.

Хайме отвори уста, за да протестира енергично, но беше възпрепятстван, когато старият свещеник, който до момента беше останал безмълвен встрани, пристъпи напред.

— Ако разрешите, сир, може би съм в състояние да разплета тази мистерия.

Кралят изглеждаше озадачен, но Гейлърд, след като се вгледа в лицето на стареца, се усмихна радостно.

— Мисля, сир, че отец Лайънъл наистина може би държи ключа към валидността на годежния документ.

Предавайки пергамента на свещеника, кралят загледа внимателно как старецът пробягва с очи по документа. Когато свърши, го вдигна високо, за да види и кралят, и показа подписа, надраскан най-долу на страницата.