Кони Мейсън - Господарят на мрака

Алета се усмихна срамежливо на Ивън Грей, мислейки го за доста красив в късия му горско зелен жакет с подплатени с жълта коприна ръкави и подръкавници от тънка златиста материя. Дълги прилепнали панталони обгръщаха мускулестите му крака; единият беше в крачол от яркожълта коприна, а другият в сиво. Меки кожени обувки и колан завършваха изящния костюм. Русата му коса беше подстригана по модата, прилягаща по главата, тилът беше обръснат чак до линията на ушите.

Крал Хенри беше облечен в кралски пурпурни тонове. Някои от присъстващите мъже бяха облекли широки роби с дълги влачещи се ръкави вместо панталони и жакет, но всички бяха облечени специално за случая в коприна, брокат и кадифе, докато жените се опитваха да се затъмняват взаимно с богатството на облеклото и сложността на прическите.

Ивън Грей бързо пристъпи напред, за да поведе бъдещата си булка към олтара, където ги чакаха кралят и старият свещеник.

— Изглеждате прелестно, скъпа — приветства я той любезно. После се наведе, за да прошепне на ухото й: — Но мисля, че ще изглеждате още по-красива без изящните си дрехи.

Алета се изчерви до корените на златните си плитки. Само като помислеше какво става в брачното легло, главата й се замайваше.

— Готови сме, сир — изрече Ивън, като се приближи до олтара заедно с Алета.

Старият свещеник погледна очаквателно към Хенри и по даден от краля знак се прокашля, за да започне литургията.

Внезапно вратата на параклиса се отвори и двама селяни, облечени в груби туники, гамаши и дървени обувки, минаха покрай стражите и влязоха в частния параклис на краля. Падайки на едно коляно пред монарха, Хайме Мортимър вдигна поглед към Хенри и каза достатъчно високо, за да го чуят всички:

— Простете ми, сир, но този брак не може да се състои.

— Кой си ти и какво означава това? — изфуча гневно Хенри. — Не виждаш ли, че това е сватба? Как влезе в замъка?

Алета се обърна рязко и очите й се разшириха, когато видя мъжа, който беше нахлул на сватбата й. Селянин или благородник, но тя никога не беше виждала мъж като него.

Издигайки се във великолепието на целия си ръст, Хайме изгледа събралите се гости с отегчено изражение.

— Простете ми, че не съм се облякъл подходящо за случая, сир, но бях принуден да живея в бедност след смъртта на баща си. — Черният му поглед се спря на Ивън Грей, карайки графа да пристъпи смутено от крак на крак. — Но ако ме изслушате, мисля, ще се съгласите, че тази сватба не може да се състои.

— Слушай, селяко! — каза Ивън, поглеждайки застрашително към Хайме, — махай се оттук. Какво може да каже един селянин, че да спре тази сватба?

Занемяла, Алета се вгледа втренчено в натрапника, по-сърдита, отколкото някога беше се чувствала. Как смее този грубиян да пречи на сватбата й! Нима не знае колко време е чакала да стане булка? Изглеждаше като рошав кафяв врабец сред разноцветни птици. Тя набръчка вирнатото си носле, сякаш оскърбена от селската му миризма.

Лорд Съмърсет пристъпи напред, добавяйки със забележителната си едра фигура подкрепа за думите на Грей.

— Махай се, селяко!

И даде знак на стражите.

— Селяк ли, лорд Съмърсет? — каза Хайме с тихо достойнство. — Обзалагам се, че потеклото ми е по-благородно от вашето, милорд. — Той се обърна към краля, който изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото сърдит. — Аз съм Хайме Мортимър, законен граф на Флинт и годеник на лейди Алета Съмърсет.

Ивън Грей издаде задавен звук дълбоко в гърлото си.

Лорд Съмърсет се задъха и се хвана за гърдите.

Алета се олюля, мъчейки се да не припадне. Как този гигант с изсечено лице може да бъде Хайме Мортимър? И ако наистина е той, защо е чакал досега, за да предяви претенциите си към нея? Боже господи, трябваше ли да й бъде отказано удоволствието на приличния брак, след като беше чакала години наред да бъде поискана от някого?

Възвръщайки си дар слово, Съмърсет заговори пръв.

— Невъзможно! Хайме Мортимър е мъртъв. Какво доказателство имаш, че си Хайме Мортимър?

— Сир, милордове — обади се Гейлърд, пристъпвайки напред. — Ако ми позволите, имам доказателството.

— Кой си ти? — запита Хенри, вече започнал да се забавлява. Не беше имал много развлечения, откакто се беше върнал от война.

— Името ми е Гейлърд. Бях сенешал на имението Мортимър, преди законният владетел да бъде погрешно обвинен в измяна и екзекутиран. Имам документи, за да докажа самоличността на господаря си и оригиналните документи за годежа между Хайме Мортимър и Алета Съмърсет. Както добре знаете, сир, годежът е законен и обвързващ.