Кони Мейсън: Господарят на мрака

— Мислиш ли, че постъпвам неблагоразумие, като не се отказвам от претенциите си? — запита намръщено Хайме.

— Да, така мисля. Вземи богатството си, момче, и иди да живееш другаде. Намери си съпруга, построи си собствен замък и си изгради нов живот.

— А, за какво ми е съпруга. Жените са суетни създания, причиняват повече неприятности, отколкото струват те самите. Използвам ги, за да облекча слабините си, когато страстта бушува у мене, но не намирам за особено полезно такива безмозъчни създания да се въртят непрекъснато наоколо ми.

— Ами красивата Роуина? — запита Гейлърд, извивайки очи към затворената врата, която водеше към горния етаж.

— Роуина може да остане, докато ми харесва. Но както много добре знаеш, приятелю, тя скоро ще ми омръзне.

Гейлърд издаде задавен звук дълбоко от гърлото си.

— Колко жалко, че не помниш майка си. Беше нежно, обичливо създание, баща ти много я уважаваше. Ако беше жива, щеше да имаш съвършено различно мнение за жените. А ако баща ти беше жив, отдавна да си оженен за дъщерята на лорд Съмърсет. Беше сгоден за Алета Съмърсет, когато тя беше на пет години, а ти на единадесет. Всичко беше направено както трябва, със законни документи, подписани от двете страни.

— Дамата вероятно е порядъчно омъжена и сигурно няколко деца й висят на полите. Сега сигурно е на осемнадесет години, а знаеш не по-зле от мене, че тринадесет или четиринадесет години се смятат подходяща възраст за омъжване. Лорд Съмърсет няма да чака синът на един предател да дойде да поиска обещаната си годеница.

— Има и други жени за женене — подхвърли Гейлърд.

— Да не би да очакваш да доведа булка тук, в тази рушаща се купчина камъни? — засмя се сурово Хайме. — Не, Гейлърд, остави тази работа. Няма да се женя, не и докато имението Мортимър и имуществата ми не се върнат в мои ръце.

Гейлърд като че ли обмисляше думите на Хайме, преди най-накрая да вземе решение.

— Не бях сигурен дали да ти го казвам, момче, но чух една клюка тази вечер и може да се заинтересуваш.

Хайме се усмихна мрачно.

— Знам, че няма да се умириш, докато не ме угостиш с клюката си, Гейлърд, така че започвай.

Старецът облиза нервно устни и изрече:

— Лейди Алета Съмърсет е била дадена на Ивън Грей. Тъй като нищо не се е чувало за тебе от много години насам, годежът ви е бил обявен за невалиден. Говори се, че сватбата трябва да се състои в замъка Уиндзор след две седмици. Крал Хенри наскоро се върна от война във Франция и е дал разрешението си за този съюз.

— Лорд Съмърсет трябва да е във възторг — отбеляза сухо Хайме. — Ако дъщеря му е останала неомъжена досега, сигурно отчаяно й е търсел съпруг. Може би не е толкова грозна, че никой мъж да не я иска.

— Чувал съм, че изглежда добре — отвърна Гейлърд.

— Наклонността ти към клюките е забележителна — забеляза Хайме и добави замислено: — Имам намерение да осуетя сватбените планове на Ивън Грей, стари приятелю.

Гейлърд изпусна остро дъх.

— Какво предлагаш, Хайме?

— Време е Хайме Мортимър да покаже на света, че е жив.

Тялото му беше напрегнато, юмруците свити, а очите горяха с адски пламък.

Гейлърд се изплаши за дъщерята на лорд Съмърсет.

— Момичето няма нищо общо с това, Хайме.

— Тя е Съмърсет. — Гласът на младежа не предвещаваше нищо добро за Алета Съмърсет. — Баща й е замесен в смъртта на баща ми също като Ивън Грей. Той подели имуществата на татко с рода Грей — това са имущества, които ми принадлежат по право. Цялото семейство е замесено.

Той се обърна рязко и се взря отново в пламъците. Възцари се напрегната тишина, прекъсвана само от пукането на цепениците и пращенето на пламъците. Когато Хайме заговори отново, гласът му беше суров, а лицето обтегнато в решителни линии.

— Намери селски дрехи, Гейлърд. Утре заминаваме за замъка Уиндзор. Ще се изправя пред краля като бедняк и ще поискам годеницата си. Какво имам да губя?

— Главата си, момче — изръмжа Гейлърд, излизайки с тътрене на крака от стаята.

Вече познаваше Хайме Мортимър достатъчно добре, за да разбира, че нищо няма да го разубеди, щом веднъж вземе решение.

Замъкът Уиндзор

— О, милейди, изглеждате прекрасно — въздъхна възрастната камериерка, докато нагласяваше коничната шапка на господарката си, каквато обикновено носеха дамите от добро потекло. — Лорд Ивън наистина има късмет да получи такава красива булка.

Алета Съмърсет се завъртя пред огледалото, удовлетворена от вида си в дена на сватбата. Прилепналата й рокля беше изящно изработена от богат ален брокат. Широка лента от хермелинова кожа обточваше подгъва и дълбокото остро деколте, раменете и китките. Шапчицата беше покрита с коприна и драпирана с воал от чист златен шифон, който не скриваше изцяло пищната сребристо руса коса, падаща на меки, лъскави вълни до кръста й.