Кони Мейсън - Господарят на мрака

— За какво ми е сега — оплака се Алета. — Аз съм негова съпруга, татко, и той ще предяви правата си тази нощ. Щом легне с мене, никой друг мъж няма да ме иска.

— Не, не е така, дъще. Лорд Грей ще те иска. Каза ми го.

— Ще ме иска, въпреки че съм принудена да легна с един вонящ селяк, който се осмелява да предявява претенции към мене?

— Да, дори в такъв случай. Затова се дръж, дъще, не всичко е изгубено. Когато се отървем от Мортимър, пак ще бъдеш съпруга на богат и силен граф.

— Милейди, побързайте — повика я Нан от най-горното стъпало. — Трябва да ви приготвя за вашия господар.

— Сега върви — каза Съмърсет и я побутна леко. — Съпротивлявай се, ако можеш, но не трябва да му позволиш да притежава от тебе повече, отколкото е негово по право. Дръж се високомерно, момичето ми, и упорствай, защото скоро ще имаш съпруг, достоен за една Съмърсет.

Алета изгледа втренчено баща си за един кратък миг, после се обърна рязко и се заизкачва по стълбите. Нан я чакаше пред вратата.

— Събличайте се, милейди. Без съмнение лорд Ивън ще бъде нетърпелив младоженец.

Алета замръзна. Нан не знаеше ли, че не се е омъжила за Ивън? Но откъде да узнае, когато беше стояла затворена в сватбената стая в последните няколко часа.

— Лорд Грей няма да влезе в сватбената стая тази нощ — каза тя тихо.

— Разбира се, че ще влезе, милейди — подсмихна се Нан, когато чу Алета да изказва такова глупаво нещо. — Лорд Ивън ще бъде съблечен от приятелите си и внесен в сватбената стая за церемонията по отвеждането в леглото, а после всичко ще свърши и вие ще останете насаме с милорд вашия съпруг.

— Казвам ти, Нан, лорд Ивън няма да дойде тази нощ. Къде беше цялата вечер?

— Ами че тук, милейди, приготвях сватбената стая. Нещо не е наред ли?

— Да, Нан, изобщо не е наред. Нещо, което никой не можеше да предвиди или да очаква. Хайме Мортимър се появи в параклиса точно навреме, за да спре церемонията.

— Хайме Мортимър! Господ да има милост към нас. Мислех, че младежът отдавна е умрял. Значи не е имало сватба, това ли се опитвате да ми кажете?

— О, имаше сватба — изрече огорчено Алета. — Но не каквато очаквах. Отец Лайънъл обяви моя годеж с Хайме за законен и обвързващ, така че кралят сметна за нужно да отмени брака ми с Ивън. Трябваше да видиш този арогантен селяк — изфуча тя.

— Кой? Лорд Ивън ли? — запита Нан объркана.

— Не, Хайме Мортимър. Беше облечен в селски дрехи и миришеше отвратително. Няма пари, няма земи и е син на изменник, но кралят ме даде на него доста охотно.

— Ако отец Лайънъл е обявил годежа за законен, значи кралят е нямал избор — каза Нан, опитвайки се да успокои разстроената си господарка.

— Когато този селяк поиска от краля разрешение да се оженим тази вечер, поиска ми се да умра.

Очите на Нан се ококориха.

— Омъжена сте за Хайме Мортимър?

— Да, Нан, и нищо, което татко или лорд Ивън можеха да кажат, не разубеди краля да даде разрешение. Хенри дори като че ли хареса този мошеник.

— О, горкичката ми.

Гласът на камериерката беше изпълнен със състрадание, когато Алета се хвърли в обятията й.

Младата девойка никога не се беше чувствала по-нещастна или по-безпомощна. Това беше чувство, което не беше изпитвала много често в миналото, и не й харесваше.

— Не мога да го направя, Нан, не мога да позволя този отвратителен изрод да легне с мене. Ще се боря с него със зъби и нокти.

— Хайде, милейди, ще измислим нещо — каза Нан, потупвайки я по гърба. — Може би ще успея да ви измъкна от замъка, преди да пристигне съпругът ви. Можем да се укрием при моите хора, докато баща ви ви освободи от това тягостно задължение, което Хенри ви е наложил.

Сините очи на Алета блеснаха в подновена надежда.

— О, Нан, да, знаех си, че мога да разчитам на тебе. Ако побързаме, можем да изчезнем, преди гостите да са се напили достатъчно и да тръгнат към сватбената стая. Събери ми дрехите, бързо, трябва да тръгваме веднага.

Без да чувства никаква болка, но не и толкова пиян, че да стане безполезен за булката си, Хайме се надигна малко неуверено от стола си и се поклони на Хенри.

— Възползвах се от гостоприемството ви, но сега е време да отида при булката си, иначе тя може да изгуби търпение и да си потърси друг.

Двусмислен кикот последва думите му. И когато неколцина мъже се надигнаха, за да последват Хайме, Хенри ги спря е разтворена длан. Хайме нямаше представа какво казва кралят на гуляйджиите, които се канеха да тръгнат след него към спалнята, но когато стигна най-долното стъпало, зад гърба му нямаше никого.