Кони Мейсън - Господарят на мрака

Никога нямаше да му го прости!

Въздъхвайки унило, Алета затвори очи, като осъзна, че докато баща й не я освободи, тя беше обвързана според закона и длъжна да следва съпруга си в дома му, независимо колко груб или скромен е той.

През нощта вятърът се усили във вледеняващ вой. Огънят в огнището угасна и в стаята стана ужасно студено. Без да осъзнава, Алета се местеше все по-близо до топлината, която се излъчваше от голямото тяло на Хайме, и когато той почувства нейната мекота до себе си, отвори ръце и я притисна плътно към себе си. Без да се събужда, тя въздъхна доволно и се сгуши още по-дълбоко в прегръдките му.

Внезапно усетил как голото седалище на Алета се притиска към корема му и гърдите й запълват ръцете му, Хайме отвори очи. Отначало помисли, че е будна, но равномерният ритъм на дишането й му показваше, че тя още спи. Остро разочарование се надигна у него, когато осъзна, че студът в стаята я е накарал да го потърси в леглото, а не същата нужда, която изпълваше слабините му до пръсване.

Нямаше да я вземе. Не, макар че кръвта пееше във вените му и тялото му понасяше адски мъчения, нямаше да я вземе отново. Беше недоволен от себе си, че й се е наслаждавал прекалено много първия път, и нямаше нито времето, нито желанието да ухажва съпругата си. Не искаше Алета Съмърсет заради самата нея, помъчи се да се самоубеждава, а заради удоволствието да вземе нещо, което Ивън Грей толкова силно е искал. А това беше богатството на дамата и собствеността й, не нейната любов или уважение.

Внимателно отстранявайки ръцете си от стегнатите хълмчета на гърдите й, Хайме накара мислите си да се отделят от жената в ръцете му и се опита да си спомни как лорд Съмърсет и двамата Грей бяха заговорничили, за да предизвикат смъртта на баща му. Той знаеше, че старият Грей е умрял преди две години, но за щастие синът беше още жив, за да усети удара на неговото възмездие, когато дойдеше моментът. Накрая той заспа, заклевайки се, че никоя жена, най-малко пък съпругата му, няма да попречи на отмъщението му срещу виновниците за смъртта на баща му и за лишаването му от рождените му права.

Алета се събуди с ясното съзнание, че някой я гледа. Сините й очи се отвориха, срещайки черния, загадъчен поглед на Хайме Мортимър.

— Добро утро, милейди — проточи той. Тъмните му очи я огледаха безсрамно. — Надявам се да си спала добре. Чаках те да се събудиш.

Погледът му се спря на обърканото изобилие от сребристо руса коса, която се разливаше по раменете й в диво безредие. Тя беше великолепна гледка с голите си рамене и горната част на пълните й гърди съблазнително изложени на показ над одеялото. Той се опита да потисне зова на тялото си.

Алета премига няколко пъти и се намръщи раздразнено, когато видя, че съпругът й е облечен пак в същите груби селски дрехи, с които беше пристигнал предната вечер.

— Нямаш ли други дрехи? — запита тя недоволно.

Хайме се ухили безсрамно.

— Съжалявам, ако премяната ми не ти хареса. Но като много добре знаеш, не разполагам с особено голямо богатство. Макар че всичко ще се промени сега, милейди, нали така?

— Може би — допусна Алета, без да го насърчава. — Но мислиш ли, че баща ми или лорд Грей ще позволят да бъда отмъкната от тебе? Не, добри ми господарю, ще се намери начин да осуетят злостните ти намерения.

Усмивката на Хайме стана още по-широка.

— Ти си моя, Алета, според закона на държавата и на църквата. Крал Хенри узакони нашия съюз, а свещеникът го благослови. Мое право е сега да те карам да правиш това, което сметна за добре, или да те накажа, ако пренебрегваш желанията ми. Добре ще е за тебе, милейди, да търсиш доброто у мене във всички неща.

Мятайки опасни пламъци с очи, Алета кипеше в безсилен гняв. Тя знаеше толкова малко за този страшен мъж, боеше се да не го разгневи ненужно. Един удар от огромната му ръка можеше да й нанесе сериозни вреди.

— Ще видим, милорд — изрече тя сладко.

Усмивката на Хайме стана кисела; той се запита как така за толкова кратко време е позволил на това дребно момиченце да му влезе под кожата толкова лесно и така ужасно да го дразни.

— Време е да закусим, милейди. Кралят и свитата му ще ни чакат в голямата зала.

— Бих искала да се изкъпя най-напред — заяви Алета повелително.

— Очаквах това. Ваната ще пристигне веднага.

Като по даден знак на вратата се почука и Хайме отиде да я отвори. Влезе процесия от прислужници, единият носеше голяма медна вана, а другите — кофи с вода. Ваната беше поставена благоприлично зад един параван и Алета зачака в средата на леглото, докато я напълнят и всички слуги се оттеглят. Тогава погледна втренчено към Хайме, очаквайки го да излезе. Когато той упорито остана вътре в стаята с ръце, кръстосани на масивните му гърди, тя изпусна преувеличена въздишка и изрече: