Кони Мейсън - Дръзка любов

— Не, Деър, не казвай нищо — предупреди го Бен с намръщено лице. — Ти ме разочарова достатъчно за една нощ. Безсмисленото обяснение само ще те посрами още повече.

Обгръщайки покровителствено треперещите рамене на Кейси, той я поведе покрай Деър и двамата влязоха обратно в къщата.

— Ще те изпратя до стаята ти, Кейси. Не се тревожи за Деър, сигурен съм, че скоро ще се освести и ще ти се извини.

Кейси благодарно се облегна на Бен, сигурна, че безсрамният му брат никога и на никого не се е извинявал в живота си.

Кейси прекара една безсънна нощ, изпълнена с мисли и копнежи, на които не се осмеляваше да даде име. През цялата нощ тя се гушеше под завивките, а трескавият й ум извикваше пред нея образа на Деър. В сънищата си отново преживяваше сцената, която се беше разиграла в спалнята й последната вечер. Свирепото му желание, арогантното му пренебрежение към чувствата й, собствената й необуздана страст, припламнала под целувките му. Против волята си Кейси се запита какво ли би било да се люби с Деър. Никога не беше реагирала на целувките на някой мъж с такова отдаване. Не й харесваше мисълта, че почти му беше позволила да постигне своето. За свой огромен срам беше показала желанието си, преди да се осъзнае. Болеше я, като си помислеше, че всеки път, когато той погледне към нея, ще си припомня краткия миг безумие, в който тя се беше притиснала към него, отвръщайки на допира му. В бъдеще щеше да направи така, че Деър да не пробие защитата й.

На следващата сутрин Кейси научи, че Деър е заминал още на разсъмване за Сидни. Поради някаква необяснима причина гневът й се разпали още повече, когато Мег се присламчи към нея, докато тя беше в кухнята, бъркайки тесто за кейк, и каза:

— Не ми харесва, когато Деър заминава нанякъде. Тръгна толкова рано, че бях много уморена, за да го изпратя както трябва.

Тя сподави една преувеличена прозявка, искайки да каже без думи, че Деър е дошъл да я събуди в леглото й.

— Може би няма да отсъства дълго — отвърна Кейси външно безразлична.

Ръката й, която държеше бъркалката, заработи по-бързо; в ума си тя биеше нещо съвсем друго, а не невинното тесто.

— Не си мисли, че можеш да заемеш мястото ми в неговите… м-м… чувства — предупреди я Мег, присвила хитро очи. — Той е красив дявол, който знае как да достави удоволствие на жената.

— Уверявам те, че ако зависи мене, може да ти доставя удоволствие ден и нощ, все ми е едно. Този мъж не ме привлича. — Обръщайки нарочно гръб, Кейси добави: — Масата не трябва ли да се подреди вече?

Мег се накани да отплува, тръсвайки през рамо:

— Деър си има една жена, нали разбираш. Казва, се Марси Маккензи. Баща й се пенсионира от Корпуса на Нов Южен Уелс и се установи край Хоксбъри преди доста години. Сигурно един ден двамата ще се оженят.

Макар да не разбираше защо, това разкритие остави. Кейси с неприятно чувство в дъното на стомаха.

Преди да си тръгне, Ани беше показала на Кейси и Марта едно място в поточето, недалече от къщата, където през дъждовното време се образуваше малко вирче и можеше да се плува. И тъй като тази година беше дъждовна, във вирчето имаше достатъчно вода за къпане. Кейси и Марта обикновено можеха да бъдат намерени там, след като привършеха със закуската и сутрешната си работа. По това време на деня работниците, както и членовете на семейство Пенрод бяха заети с най-различни задължения и не можеха да попречат на двете жени да се насладят на освежаващата баня.

Мег рядко изпитваше нужда да се потопи във вирчето, затова Кейси и Марта обикновено отиваха там сами; вирчето се намираше на мястото, където потокът отделяше изораните поля от дивите храсталаци. Завоят на речното корито ги засланяше и от къщата, и от нежелани наблюдатели. Рой ги беше предупредил да се държат далече от осъдените, които работеха в стопанството, защото повечето от тях бяха закоравели престъпници, които много биха се зарадвали да изненадат двете жени сами и незащитени.

Няколко дни след като Деър замина за Сидни, Кейси и Марта намериха време да си направят една отпускаща баня и се запътиха към вирчето. След като се съблече и остана само по една тънка риза, Кейси влезе вътре и отиде до най-дълбокото, където водата стигаше под мишниците й. Марта влезе по-предпазливо, защото не обичаше особено много водата.

— Не е дълбоко, Марта — насърчи я Кейси, — не е и студено. Всъщност е прекрасно.

— Водата ме изнервя — призна Марта донякъде плахо. — Морето ми отне моя Джереми.